ПРИКАЗКАТА НА СТАРИЯ ЛОСТ 2 - Радост Смилянова

Озова се в нейната стая, но тя изглеждаше съвсем различна. Не можа да я познае. Две дечица – момиченце и момченце скачаха върху креватите и се замеряха с възглавници. Зорничка се вгледа в момиченцето. Единствената разлика между тях бяха дрехите и прическата. „Нима това е баба? Колко много прилича на мен?” – възкликна изненадано тя. Докато внимателно разглеждаше стаята си, остър звън наруши спокойствието ù. „Какво е това?” – попита се тя и захлупи ушите си с ръчички. В този миг децата спряха да скачат и слязоха от креватите.

     Някой звъни – каза Здравка.

     Да видим кой е – добави братчето ù и се втурнаха към входната врата.

„Нима това е звънеца? Как ужасно звъни. Трябва да го махнат и да сложат като нашия, който пее.” – помисли Зорничка и се спусна след тях.

     Кой е? Кой е? – питаха децата, но никой не им отговаряше.

Изведнъж вратата се отвори и на прага застана татко им с голям кашон в ръцете.

      Тати, тати – заскачаха около него децата. Какво е това? - питаха в един глас те.

Той влезе, клекна и остави кашона на земята. От него излизаха странни звуци. Чуваше се нещо като тихо пиукане. Повдигна капака. В кашона имаше няколко малки жълти пухкави топчета, които писукаха уплашено.

     О-о-о, какви малки пиленца – възкликна Здравка.

     Колко са сладки – добави братчето.

     Това не са пиленца, а малки патенца – обясни баща им и нежно ги погали.

     Как патенца? Нали са жълти? – попита Здравка.

     Патенцата и те са жълти. Вижте, на крачета между пръстите имат ципи. С тях те плуват.

     Пилетата не плуват ли и те? – попита Сашко.

     Патенцата плуват, а не пиленцата.

     Тате, да ги пуснем да плуват в коритото – каза Здравка.

     Сега са много уплашени. Обещавам утре като се върна да ги пуснем да плуват.

На другата сутрин щом родителите им заминаха за работа, те повикаха приятелчетата от кооперацията да видят патетата. Отидоха в банята, напълниха коритото с вода и ги пуснаха. Навън заваля проливен дъжд. Децата продължаваха да играят. Когато дъждът спря, Здравка излезе на балкона.

     Вижте какво езеро се е образувало на двора!

     Да занесем патетата да поплуват там – каза едно от децата.

     Ще плуват в голямо езеро – отвърна Здравка. Да вървим!

Събраха набързо патетата в кашона и слязоха. Пуснаха ги във водата. За изненада на децата водата в локвата беше много мръсна. Дъждът беше обрал прахоляка по двора и го бе събрал в локвата. Патетата бързо почерняха от мръсотията.

     Мале-ее, какво стана? Целите почерняха – провикна се Здравка.

     Няма страшно! Щом се приберем ще ги изперем – я успокои Сашко.

Когато приключиха с играта, решиха да приберат патенцата в кашона. За тяхна изненада те се бяха събрали в средата на локвата и децата не можеха да ги достигнат. Здравка взе кашона и наджапа в мръсната локва. Зорничка гледаше и не вярваше на очите си. Баба ù нагази с новите си сандалки и белите чорапки. За миг те почерняха. Щом събра патетата в кашона излезе от локвата. Краката до глезените ù бяха покрити с кал. Със Сашко се прибраха и отидоха в банята. Напълниха коритото с вода, пуснаха патенцата в него. Взеха калъп сапун и започнаха да ги сапунисват и топят във водата. Патенцата пищяха и се опитваха да избягат. В този момент на вратата на банята се показа майка им.

     Какво става тук? – попита тя и ги доближи. Какво правите с патенцата.

     Мамо, ние ги пуснахме в локвата на двора да поплуват, но те се изцапаха и сега ги перем – отвърна виновно Здравка.

     Та вие ще ги удавите. Може ли да правите така.

     Но те нали плуват – каза Сашко.

     Вие ще ги удавите, както ги стискате и топите. Погледнете си краката! Целият хол е с вашите стъпки. Така ли съм ви учила? Да не се събувате когато влизате в къщи. Веднага се събуйте!

Майка им постави патенцата в кашона, изми краката на децата и каза:

     До тук бяха вашите патенца.

     Как до тук? – попитаха едновременно децата.

     Утре патенцата ще ги занесем в детската градина.

     Но те са наши.

     Както виждате, вие ще ги уморите. Там ще се грижат за тях и всички дечица ще им се радват. А сега бързо в стаята!

     Но мамо – проплака Здравка.

     Никакво мамо. Те заминават за градината.