40 минути - Лилия Христова

 Видя го, когато и в автобуса започна да се разсъмва. Погледът й разсеяно отчиташе пътуващите и изведнъж се закова с безкрайно изумление в гърба на човека, седнал четири седалки напред. Бяла коса, широки, леко приведени  рамене, силен врат... Мили Боже! Няколко дълги минути на умствена парализа и мислите се разхвърчаха като подплашени птици. Безумни предположения, отхвъляне, нови – още по-безумни, отхвъляне...Очите й пробождаха тила на мъжа. Усети гърлото й да се пълни с перушина и се закашля.

    Не може да е той... не е възможно...”

    „ Защо не?” - сънено се обади вътрешен глас.

    „ Защото не пътува с автобус.”

    „ Случва се... Нещо непредвиденно.”

    „ Колата, точно така. Закарал е колата на ремонт. Не, някой друг щеше да го върне.”

    „ Може да е бил при жена, а?” – иззлорадства гласът.

    „ Аха, жена! Пак някоя руса никаквица, насвяткал се е и не може да кара, мръсник! Какви ги плещя, няма жена, заради която да си причини неудобството... Ах, проследил ме е! Знае къде живея, какво да правя, какво ще стане, не мога ...Чакай, погледна през прозореца.”

    „ Той ли е?” – развълнува се гласът.

    „ Римски профил, очила, тънки устни, не виждам добре, не виждам особената бръчица край устата... Накланя глава също като него, но пак не съм сигурна.”

    „Как е възможно да не го познаеш, живя с него двайсет години, а не си го виждала от две!” – възмути се вътрешният досадник.

    „ Какво си ме заразпитвал?! И изобщо откъде се появи, я си трай! Виж, виж, край него минава момичето с билетите... Не я погледна! Не е той, казах ти!”

    „ Може да не е негов тип.”

    „ Да бе! Всички освен мен бяха негов тип. А девойката, нали я виждаш – по-засукана и русокоса не може да бъде, ако беше той, досега да я е олигавил .”

    „ Той е минало, нали все това си повтаряш, какво си се затръшкала?”

    „ Страх ме е, не искам да сляза, не искам да ме вижда... Добре ли изглеждам, ох...”

    „ Има хора, нищо няма да ти направи. Не може да не слезеш, на работа си. Ей, жената си е жена – добре ли изглеждала!”

    „ О, я се разкарай! Слизам и не ми пука!”

 Сви се в сивата си жилетка – уплашен врабец. На спирката събра сили да се обърне и да погледне мъжа, който за 40 минути я накара да излезе извън релси.

   „ Йорданке, Йорданке, голяма си патица, щеше да се попикаеш от страх...”

   „ Не е ли той?” – проскърца разочаровано гласът.

   „ Не е и не можеше да е! А сега се разкарай...”

 

                                                     ***

  Неясна болка  накара мъжът да се размърда. Сънува, че колата му е повредена и пътува с автобус. Не му стига този кошмар, а сега остана и кръвно да е вдигнал. Посегна да разтрие мястото и напипа две малки подутини отзад на врата.