През оградата - Лилия Христова 

      -  Това перо от твоя черен котарак ли е?

-          Не, перото е бяло.

-          Да, от крилете му.

-          Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласът.

-          Агапи. Какво правиш?

-          От тези малки точици в ръката ми ще поникнат красиви цветя.

-          Не ми обяснявай като на бебе – сееш семена.

Надникнах през оградата. Видях коленичило и опряло личице в пролуката пет-шест годишно момиченце. Новите съседи.

-          На колко години си?

Агапи се изправи и отупа пръстта от коленцата си. Погледът на зелените очета ме срази.

-          На 10, но не ми личат.

-          Зная какво правят големите момичета.

-          Ще ми кажеш ли?

-          Когато завършат училище, се срещат с момчета, женят се, после се целуват, а момчето поставя семенце в устата на момичето, то го гълта и  се ражда бебе.

-          А не може ли по-рано?

-          Не, защото ще имат бебе и не могат да ходят на училище.

-          След осем дни ще стана на осемнайсет години. Направо ще прескоча училището, ще си намеря момче, ще се целуваме ... Мама и татко не се целуват и нямам братче или сестриче.

-          А кога ще се научиш да четеш?

-          Аз мога.  Мога да пиша и смятам до 100.

-          Кой те те научи?

-          Леля Спаска. Тя е с мен, когато мама и татко ги няма. Понякога излизат вечер в ресторант с важни хора. Виждала съм ги. Те са смешни, не разбират децата, не могат да говорят с тях и пушат!

-          Ти май знаеш всичко?

-          Не, когато стана майка ще зная всичко и ще обичам, както е името ми. Затова бързам. Леля Спаска каза, че денят може да бъде година, ако го хранят. Аз се храня много и след осем дни ще бъда пълногодишна.

-          Пълнолетна. А какво ще работиш?

-          Никога няма да работя, защото трябва да имам време за децата си. Татко ще вземе на работа момчето, с което ще се целуваме и то ще има пари за нас и за екскурзии. А ти имаш ли деца?

 Агапи цялата се превърна в бяла въпросителна.

-          Да, синът ми работи в голяма фирма като татко ти.

-          А намерил ли си е момиче?

-          Все още не.

-          Доведи го след осем дни. Тогава ще мога да се целувам с него. Ще разрешиш ли?

-          Той живее в чужда страна, далече от мен...

-          Защо го прогони?

-          Не съм го прогонила, той така реши и е щастлив.

-          Добре. Хайде, стига си бъбрила, ами гледай цветята, ще ми трябват за булчински букет ...