Петък вечер... и нищо друго няма значение - Геолина Стефанова

- Виното е ... мммм... като мъгла – тънка, фина завеса, която обвива съзнанието ти и остават там отвън сивотата на делника, злобата и калните тротоари, нервните таксита и намръщените лица...

 Деликатно докосване, което те гали и носи далееече, далече и все по- високо в едно сатенено небе с памукови облаци/ както в онази песен на „Мастило“/...

- Пияна ли си?!

- Не. Само една чаша бяло. Хладно и прозрачно като празнотата в душата ми.

И съм само малко опиянена. Малко тъжна. И малко... Петък вечер е, за Бога! ...

 Слушай, слууушай(!) - „Nothing Else Matters“- Металика.

“Толкова близо, без значение колко е далеч…
не може да бъде повече от сърцето.
Завинаги вярвайки кои сме…
и нищо друго няма значение…”

- Плачеш ли?!

- Не, май мъглата се втечнява, ха-ха-хахххх. Това е онази влага, която кара цветето да се протегне към живота, да разтвори и подари своето ухание. Виж – пармските теменужки  на масата до прозореца. Унили са. Може би сънуват кулата на Айфел. Казват, че били символ на живота и щастието. А хората, шери... Какво става с хората?

Тази дива себичност, която гази през живи тела и замазва всичко с катранена злоба и омраза.

Живот в панелни кутии и ламарини на четири колела. По улиците зомбита, впили поглед в екрана на айфоните си, забравили къде се намират и презиращи всичко и себе си даже. Не мога да ги дишам повече.

- Кулата на Айфел ли спомена, Бел? Сещам се за една друга кула, която строили хората

в древния свят- Вавилонската кула. Когато всички говорели на един език, но се възгордели и поискали да стигнат до Бога и затова започнали да строят тази кула. Но Бог не искал да позволи това и затова объркал езиците им и вече никой никого не разбирал. Кулата останала в руини, а хората се пръснали и всеки се затворил в своя свят. Може би още оттогава ни е заложено бавно, но неумолимо и неотменимо да се рушим. Точно като тази Вавилонска кула.

- Бог не иска да знаем какво е там горе.  На Бог не му пука за нас! Ние сме жалки и смотани.

- Обичам те! Ела – да танцуваме. Чуваш ли - пуснаха нашата песен.

„Че звездите там са безбройни, ми разказват от дете,
и в небето скитат бездомни, без да знаят накъде.
Заведи ме там, да ги видим, помечтай  да дойде ден,
в който всички те са свободни, сбъднати мечти за теб...“
*

Прегърни ме!

И нищо друго, всъщност, ... няма  значение.

* Заведи ме там  - Дани Милев и Веско Ешкенази