Разходка в Париж – Огнян Колев

Галя и Алекс хапваха торта и заедно с нейния робот Миша, наблюдаваха хората в срещуположното кафене, когато тя неочаквано предложи:

- Хайде да се позабавляваме с играта „Сподели с мен“. Миша ще гледа в тяхната посока, без да си движи главата. Забранено е, но няма да правим запис.

- У нас приемаме, че подслушването може да послужи за лична облага, но щом си сигурна, че няма опасност, да започнем от двойката на първата маса, в ляво.

Директно в ушния нерв, те чуха диалозите, между избраните обекти:

- Не ми харесва как те гледа Филип, а ти му даваш аванси. – каза момчето.

- Не ставай смешен! Обичам те, но не съм ничия собственост. Държа се еднакво с всички други. Ти обаче, получаваш много повече от тях.

- Знам, но изпадам в ярост, при разголващите погледи, като следствие от твоето поведение. То издава нескрито удоволствие от флиртуването. Предишният ти любовник ти звъни по цял ден, а ти не се дразниш от неговата настойчивост.

- Май си търсиш причина за скарване. Ако продължаваш така, си тръгвам.

Тук се намеси Галя:

- Тия са затънали в режим „ревност“. Да се насочим към трите мадами до тях.

- Пиер ми обеща почивка във Флорида и трябва да си купя нов бански. – говореше русата.

- Както бързо ги сменяш, ще изкара ли до лятото? – контрира я брюнетката.

- Ако е все така мил и внимателен, след един тур по бутиците, ще го задържа. В секса не е нищо особено, но тези неща се компенсират.

- А при мен, всеки ден е едно и също. – продължи разочаровано брюнетката.

- Като бързаш да се омъжваш, ще се примиряваш. Отдавна съм с Луи, но нямам брак. Той е принуден постоянно да се доказва. – вмъкна се в разговора третата жена.

Галя отново се обади:

- Да проследим какво си шушукат барманът и сервитьорката?

- Но те са вътре, как ще отсееш страничния шум? – учуди се Алекс.

- Притежаваме модул за четене по устните и ако се обърне още, ще се справим.

- Наличието на подобно устройство в Америка, утежнява присъдата.

- Защо? Ако знаеш езика на глухонемите, не е ли едно и също. Някой се обучават да го разбират, без да са засегнати от такова страдание. Ето, тя се извърна. Включвам се към разговора.

- Мишел, откъде такава жестокост към мене? Прие да се виждаме, а само веднъж ми позволи да те целуна, понеже беше прекалила с коняка.

- Не се сърди, още съм стресирана, след като скъсахме с Бърнард.

- Та този боклук те заряза преди два месеца?

- Два месеца и три дни, откакто си тръгна. Дай ми още време, за да ти се доверя.

- Виждаш ли, отмерваш дори часовете. Още ли го обичаш?

В този момент, клиент повика момичето и това сложи край на интригата.

- Защо темите се въртят все около любовта? Нямат ли си други проблеми? – попита Алекс.

- Просто е! Намираме се в Париж, в началото на пролетта, а французите са най-емоционалната нация в света.

- А при тебе как е? Забелязах, че рядко ти звънят от Русия?

- Напоследък, връзката с моя приятел стана рутинна, което е предвестник за нейното прекратяване.

- Значи ли това, че сърцето ти е вече свободно?

- Миличкият, приближаваш се, но си още далеко от него.

- Е, ако се движиш и ти срещу мене, ще имам шанс. Да се прехвърлим към възрастните господа, седнали по встрани. Дали и те са на лирична вълна?

След кратко мълчание, мъжът с шапката каза:

- Разполагам с достоверна информация, че конят Беатрис ще загуби следващата гонка. Той завършва за пети път начело и сега пак е фаворит.

- По-важно е да знаеш кой ще спечели? – обади се гологлавия.

- Това е известно само на организаторите на шашмата, но виж останалите участници. С една добре подбрана система, можем добре да се облажим.

- Обикновено първи пресича финала, сочения за аутсайдер. Обаче, посочената в списъка кранта, едва ли е способна на такъв подвиг.

- Дали не е капан, за да разследват големи суми, заложени на слабаци?

- Нищо не е изключено, но предчувствам че с разумно вложение, ще се радваме в края на състезанието.

- Видя ли, случайната намеса в разговор, може да ти донесе дивиденти. Гонката е в неделя. Предлагам победителят да изиска от победения изпълнението на едно желание. Това е повече от парична награда. – предложи Алекс.

- Иска ти се, но за такава привилегия трябва да разчиташ на себе си. Тя не се получава, чрез облог.

Предвиждаха разходка край реката, но внезапно появилия се студен вятър, промени намерението им и те тръгнаха бавно към площадката на хеликоптера.