Компот от души - Николина Георгиева

 - По това време се изискваше да съм заспала, обаче... Чудех се, ако да речем, съвсем хипотетично, имам един буркан с втори шансове и периодично раздавам от съдържанието му, все някога ще остана "само по буркан", нали?! И тогава какво правим?!

- Ще им събираме отсечените глави вътре!

- Значи ще ги спасяваме, така ли?

- Не бе, ще ги убиваме.

- Именно...

- Хахаха! Това ми хареса. Ти ми харесваш! Очите им обаче ще ги извадим, че с тях би било мно-о-о-го зловещо.

- Почваш откровенно да ме плашиш... Ти си зловещ! Според мен може да събираме вътре само очите им - те са душата на човек! Главите им щом са сигнали до буркана за втори шансове, значи не са от най - съдържателните така или иначе. Дано поне душите им са красиви! Не искам грозотии в буркана ми за втори шансове...

- Луда си! Луда!

- Знам.

- И това те прави толкова красива!

- Това, че съм луда?

- Не. Това, че го знаеш и се гордееш с чаровната си лудост! И знаеш ли, чудех се ...

- Какво?!

- Ако моят буркан с втори шансове ...

- Е, хайде сега, крадецо на метафори!

- Шшш,тихо! Ако някога моят буркан за втори шансове остане празен, може ли да ти извадя хубавите, слънчеви очи и ...

- Какво?!?

- ... и да имам най-красивият буркан за втори шансове в света? С твоята душа вътре?

- Хм-м-м, може.

- Обичам те!

- И после аз съм била лудата... Хахаха!

- Тихо, съкровище, време е да заспиваш.

- И аз теб.