* * * - Иванина Драганова

-          Добър ден!

-          Добър ден! Седни! Трябва да поговорим!

-          Кажете?

-          Чуй ме... Не може така. Разбирам, че имаш мечти. Вярваш, че ще ги постигнеш. Опитваш... Но не може така. Разбираш ли? Не трябва.

-          Но аз... Аз просто...

-          Какво аз? Какво ти? Подкрепа ли очакваш? Аплодисменти?

-          (мълчание)

-          Това няма да доведе до нищо добро. Как да ти го обясня? Ти нямаш нищо.

-          Напротив!... Имам всичко. Знам, че ще успея. Докато Вие... Вие само...

-          Хлапе....Дръж се възпитано! Светът не се върти около теб. Това е за твое добро. Животът е труден. Не можеш да го промениш.

-          ( усмихвайки се) Така ли? Да се обзаложим?!

-          Това не е игра. След време ще съжаляваш. Ще си спомниш за мен и ще разбереш, че съм била права. Какво ще правиш след 10 години?

-          Не знам.

-          Така си и мислих. Видя ли? Не знаеш.

-          ( усмихвайки се) Тук победихте. Знаете ли... Нямам представа с какво ще се занимавам след време. Не искам и да знам, но Ви обещавам, че няма да бъда като вас. Ше успея въпреки всичко. Дойдох тук, за да поговорим , а не, за да слушам как ще се проваля. Ще се срещнем отново и тогава ще съжалявате. Трябва да тръгвам... И помнете... Успяват тези, които се борят докрай.