В кръчмата - Ангел Георгиев

 – Ха, виж го ти тоя корсар какъв чевръст се извъди – захилва се канадецът и вади цигара – Както мирише тука, по-добре е да се включим в овоняването на тази дупка. Вземи си от моето марлборо, абсолютен оригинал са!

– Благодаря, но си предпочитам моите – вади давидоф полиглотът – кашлям като ги омесвам.

– Мда, ти си знаеш най-добре – заключава отвчера познатият – те цигарите са като жените,  щом свикнеш с една и не ти се ще да я сменяш. Но какво ти говоря за жени, като ти тепърва ще свикваш, че още сте в периода на опознаването. Аз на моята всички бемки ѝ ги знам, а ти със сигурност още си на двадесет процента хахаха. Наздраве за нашите дами, които сега сигурно злословят по наш адрес, особено моята.

    Докато повтаряше смеха си и ето го келнерът, оказал се направо герой на бързия труд. Върху масата вече са подредени чашите с по един пръст ром, кенчетата кока-кола с принадлежащите им стъкла, както и една сериозна купа лед. Бъкланд напълва водната чаша с лед, излива вътре рома и си долива от коката колкото побира останалато пространство.

– Препоръчвам ти да ме последваш, приятелю, става като Куба либре, само че без бакарди! Впрочем като ги гледам тези напръстници дето ни ги носят не е ли по-добре да направим друго?! Мълчаливеца, я ни донеси една бутилка от това пиратско питие, щото ние не сме по бирата, пък тези унции дето ни ги носиш само дразнят погледа!

   Моряшката фланела се отдалечи по посока бара, а двамата мъже чукнаха чашите си в дебютна наздравица. Ордьовърът представляваше огромно плато с всякакви тънконарязани вътрешности, предимно агнешки и Алто се запита къде се намира контролът от ЕС, защото тук всичко е нарушение. Съдружникът по чашка сякаш прочете мисълта и намеси гласа си в общата шумотевица:

– Тука наистина са го доближили до онези времена, когато дори дървени крака са потропвали по пода на таверната. Даже ордьоврите им са такива дивашки, каквито са яли алжирските пирати или корсарите от Сен Мало. Пък знае ли някой точно какво са яли, ама си е вкусно.

   Последното изречение го изговори вече с пълна уста, а на руския англичанин не му оставаше нищо друго освен да последва примера. Още повече трябваше добре да подпира алкохола, ако не иска да се изложи, недай си боже да изтърве нещо излишно пред полуявния противник.

– Наистина не е зле – изрече след като преглътна Алтимир – готвачът явно си знае работата. На Албиона тези неща ги ядат само арабите и единствено в техните магазини може човек да си купи от тях. Признавам, че за първи път опитвам и още веднъж признавам, че е вкусно.

   Алтимир откровено излъга, защото при творческите командировки в Египет и Западна Азия беше ял всичко възможно, свързано с овцете и техните производни. Дори се хващаше понякога, че му липсва подобна храна, но си налагаше да съобразява с много неща, така че едно от малките желания се сбъдна.

   Бутилката отдавна бе сервирана и чашите повторно поеха своите дози. Този път пиха без да се чукат, само учтиво кимайки си с глава. После замезиха, а по-старият пак пое инициативата:

– Исках да чуя пиратски език, ама то в тази бъркотия нищо не мога да разбера, така че давай ние да си приказваме! То на тебе сега за жени ти е противопоказно да говориш, за работа също не е препоръчително, защото сме в кръчма, по дяволите. Остава за нещо странично да общуваме, примерно за хобитата си. Кажи ми, приятелю, ти в свободното си време с какво се занимаваш и дано да не са пак езиците на умрелите цивилизации!

– Много ми се иска да е така, но ще те разочаровам, защото за мен работата и хобитата са съчетани в едно. Или може би не, ако се приеме за хоби интересът към Историята и Религиите, които не влизат в пряката работа, но пък са вързани с древните езици. Просто няма как да е другояче. Естествено слушам и музика, макар  повече като фон, посетил съм десетки музеи, картинни галерии, църкви, синагоги, джамии, че и дори няколко пирамиди, но по никакъв начин не мога да избягам от официалната си дейност. Нищо ново и нищо различно, а и няма как да е друго – завърши Алто, палейки поредна цигара.

– Аз пък се занимавам с неща, нямащи никакви допирни точки с бизнеса ми. И в интерес на истината моите хобита са близо до твоята официална работа. Не се учудвай, моля и не се притеснявай, защото не мога да те конкурирам по никакъв начин. Още повече интересите ми само се доближават, но и диаметрално се различават, защото са дълбоко мистични, донякъде покрити с тайнственост и херметизъм.

   Руснакът присви вежди в иронична гримаса:

– Нийл, друже, та съвсем скоро коментираше с насмешка разните конспиративни теории и измислени организации, а сега изведнъж стана загадъчен като херметик. Ромът явно почна да работи?!

– Смей се ти, смей се! Ама не знаеш какъв сърбеж е като отвориш врати, които знаеш, че избрани само имат ключ за ръждивите им ключалки. Навремето, когато бях още първокурсник-студент попаднах в един кръг на колеги, които се занимаваха със спиритически сеанси. Ще кажеш сега, че това във всеки университет по света го има. Да има го, ама аз хлътнах тогава по езотериката, магьосничеството и най-вече по алхимията, което се оказа такава болест, че още няма измъкване. Хубавото в моя казус е, че престанах с практиката и се интересувам само от теория. Тогава в онези времена си обзаведохме  лаборатория в мазето на една изоставена къща. Добре че там я направихме, защото ако беше в обитаема можеше да се стигне до човешки жертви. И ние съобщниците можеше да легнем два метра под земята без време, ама Провидението ни остави живи без да ни дава обяснение защо.

 

– Гръмна ли бърлогата на Парацелз – усмихна се през чашата по-младият – хайде наздраве за живота, че никой не е наясно това Провидение колко ще го държи върху Гея!

   Този път звъннаха с чашите и боднаха от агнешките дреболии. Канадецът явно не искаше да изпуска темата, та още недодъвкал продължи тирадата:

– Един доцент по биохимия се беше включил и само той малко пострада, защото подземието се взриви точно като се е мъчил да заключи вратата му. До сутринта се мъчиха от Националната гвардия да го изровят изпод руините, но се отърва само с натъртвания и пропусна изпитната сесия. Във всеки случай не ни издаде и всичко се размина все едно че не е било. Но аз реших, че времето на философския камък е в моето минало или поне практическото му приложение, защото от него измъкване както казах няма. Но досега се ровя във всяка възможна информация, свързана с алхимията, без значение точно каква е конкретната тема. И все пак не мога да се въздържа да не заявя конкретния си интерес към розенкройцерите, от които е почнало всичко. Кристиян Розенкройц лично за мен е това, което е Свети Петър за католиците, нищо че не е канонизиран. Негова е заслугата да се завърти колелото на Ренесанса в Европа, независимо от неимоверните усилия на Ватикан това да не се случи. А най-големият парадокс е, че в процеса на възраждане са участвали творци, оставили страхотни християнски артефакти за бъдните поколения.

– Интересни разсъждения за един прагматик. И като към такъв по същия начин бих попитал:Да разбирам ли, че затова си ме поканил тук на конфиденциална беседа? За да получиш от мен някакви детайли, до които аз съм се докоснал при ровенето в древността? Попадали са ми много ръкописи по твоето хоби, но аз не съм им обръщал нужното внимание, тъй като не ме вълнуват. Разбира се аз не мога да се дистанцирам тотално поради обективни причини, но вниманието ми е било насочено към хората в тази област и събитията, в които са били намесени. За езиците поставени по книгите им няма смисъл да коментирам, защото дори днес пред очите ми бяха ръкописи, свързани с едно от революционните езотерични учения на Ранното Средновековие. Но там няма нито хомункулуси, нито правене на злато от олово. Естествено съм се докосвал до доста писания по темата „розенкройцери“, както и на обширни коментари и научни студии, третиращи темата. Нямаше как да не създам за себе си собствено мнение и то е малко по-различно от твоето, в смисъл, че не смятам прословутата личност Кристиян Розенкройц за Архитект на Ренесанса, какъвто го дефинират онези уж несъществуващи конспиративни общества – Алтимиров се вгледа в очите на събеседника си, търсейки в тях отсъствие на интерес, но не го откри. Напротив, видя една сериозност и абсолютна трезвеност, макар бутилката застрашително намаляваше откъм съдържание.

– Никакво намерение нямам да те използвам, но съм сигурен, че си разбрал отдавна взаимосвързването на всичко и всякак, защото няма тайни, а само забравени или недоразбрани понятия – Бъкланд се протегна за кой ли път към рома – Западната цивилизация е длъжник на Изтока и Юга, защото векове само взема без да дава. Но най-лошото е, че постоянно напира при омаловажаването на приетото, откраднатото и изплагиатстваното в своето надменно високомерие. Ако щеш и християнството е Източна теология, това дето го наричат Гръцка култура половината е взето от Персия и Египет, че и тези дето се наричат „арийци“ също носят корените си от онези забравени далечини. И чета разни измислени езотерици как учат хората на медитации, на срещи с духовни учители, на духовно усъвършенстване, без да си дават сметка за своята нищожност и двестагодишна култура. За нашите американски шарлатани ми е думата. И поради ред причини, включително и това основно осъзнаване  за произхода на познанието се заравям все по-надолу към началото на същото Познание, стремейки се да открия първоизворите, първоизточниците на това дето ни го поднасят сега сдъвкано като за малоумници. Сигурно си ги мислил тези неща и ще се съгласиш с мен, че не може да се говори за чиста наука, игнорирайки онези информационни области, които сега същата тази „наука“ отрича с безочлива наглост. Защото без древните ни прадеди нямаше да има нито медицина, нито астрономия, нито философия, ако щеш. И твоята специалност нямаше да я има без керамиката на шумерите, нали с това се занимаваш сега или бъркам?

– Точно сега съм на друга вълна, защото в малтийската библиотека шумеро-акадски плочки няма. Ако много се интересуваш от работата ми, то сега работя върху сравняването на глаголицата с древногръцката азбука и тази на финикийците, защото много отдавна мои колеги са развили теорията за очевидните прилики между трите алфавита. Сигурен съм, че няма да ти е интересно, защото алхимията е плод на Запада колкото и да си негативно настроен към неговите духовности. – Алтимир погледна часовника си и установи сериозно напредване на времето – Заплеснахме се ние тука в пиене и приказки, та не гледаме как летят часовете. Нашите дами как не са почнали да ни звънят по телефоните не ми се мисли?

– Да тръгваме, ако искаш – повика с жест сервитьора канадецът!