Диалог 1 - Ангел Георгиев

– Тежко се пътува зная, но сега след прочитането на Одисеята още повече ми се ще да се движа през непознатия Свят и да видя и пипна колкото мога повече.Смятам,че този начин на познание е по-добър от неподвижността над книгите.Колко пъти съм се поставял на мястото одисеево и съм бродил по морските безбрежия,в посока незнайна.Как само страдах заедно с него губейки приятели и съратници,делили хляб,неволи и триумфи.Защо, учителю, тези Богове са толкова безмилостно-жестоки с нас човеците,за какво са  всичкате тези изпитания,на които подлагат уж любимите си герои?Колкото и да е убедителен Омир, аз не мога да приема, че в отношенията помежду си боговете са също като нас и страдат от същите, присъщи нам пороци.Та Хера се държи със Зевс Гръмовника така както нашата съседка с пияния си мъж.Нали боговете са много повече,те знаят и могат всичко и би трябвало да са над всичко?

 

Говориш като възрастен, а ти е рано още.Приеми песните омирови за една приказка,писана към децата.След време ще разбереш,че няма богове и ние хората сме си ги измислили,предавайки на разните стихии божествен вид и човешки мисли.Това са неща несъвместими помежду си.Има един всемирен Ум и нищо повече.Останалото се развива вътре в него и по-нисшите наричат по-висшите Богове.Много е просто.Още Платон, Сократ, Зенон и другите гръцки философи са били наясно с това и никой не е приемал тази сонгма от божества, нимфи, плеяди, сатири и още такива измисшльотини насериозно.Ние разглеждаме Света отвътре и отвън мислейки и чувствайки с човешките си инструменти за мислене и чувстване.Глупаво е /нека ми простят Омир, Софокъл, Есхил и другите поети/, но след като Бог не е човек,а нещо съвсем различно,то той не би трябвало да се държи като човек и да мисли така просто.Не би трябвало това свръхсъщество да робува на такива елементарни желания като плътското например.Ти още не си почувствал може би викът на мъжкото желание към жената,но мога да ти заявя ,че този позив няма нищо общо с разума.Той е изцяло живаотински и ни принизява към безсловесните и немислещи скотове.Говорим за нас човецете,а колко ниско би паднал един Бог слизайки до нивото на разгоненото животно, на което не му е нужно да се превръща в бял бик или златен дъжд с цел създаване на потомство.Не би трябвало да е тъй.Ние хората си ги мислим тези истории за богове и богини за да оправдаваме своите ниски страсти,заради които понякога вършим безумия и престъпления.Щом Бог се влюбва едва ли не всеки ден в различна жена,щом той си позволява да я открадне и изнасили,какво остава за прахоподобния  и обикновен човечец,имащ обаче същите желания като на обожествения любовник.Чудя се какво ме кара да ти говаря така.Мислех да приказваме за твоя гръцки и омировите стихове.

 

– Учителю, разбрал съм, че във всяка човешка дума е скрит смисъл и някаква сила на звука и буквения знак.Не мисля,че това дето го казваш е без смисъл или не ми е нужно на мен,защото още съм малък.Нали утре ще порасна и ще потърся жената като бъдеща майка за децата ми.Не трябва ли да съм подготвен за този миг?Та кой по-добре от теб би ми ги разяснил тези междучовешки тайнствености на скритите и даже срамни отношения?

 

– Нищо срамно няма, но с думата интимно ти каза много и разбирам, че умът ти се развивая по-бързо от тялото, че си започнал да проникваш в едни отношения ,намиращи се доста далеч от времето, когато ще бъдеш вътре в тях.Любовта ,приятелю мой, никога не може да бъде срамна или би могла да бъде,ако излезе от тайнственото  и се покаже пред всички.Ненапразно единоименникът на моя син пее в химните си, че негов Бог е Любовта и за любовта си преборва Ада с песен.Ето твоите съшколници понякога се шегуват с мен опирайки се на волностите,които младата ми жена си позволява с мен, но точно нейната младост оправдава невъздържаноста в любовта й към мен-бащата на единственото й дете, който съм едновременно и учител, и съпруг.И няма нищо срамно в тези нейни изблици, от които лично на мен ми става много мило и някак си се подмладявам чрез тях. Така че когато срешнеш любовта – не се свивай и притеснявай да не извършиш нещо срамно, а напротив-отвори се към нея и я приеми безрезервно.Не се старай с каквото и да е, не мисли за нищо, а само чувствай с тяло и душа.Разумът е за земните неща.Това между мъжа и жената няма нищо със земните дела,защото е всемирно и божествено.Ето в него ние сме богоравни и боговете може би за това ни ненавиждат и тормозят,защото не могат да ни отнемат правото да се обичаме.Да, младежо, това ти го казвам не като учител,а като живял и видял човек и като влюбен, в една възраст, при която повечето мъже вече не докосват жените си и спят в другата стая.Никой не е в състояние да обясни това божие „наказание”, с което не всеки е удостоен.

 

– Учителю, а защо не на всеки се дава това и как може да разберем дали сме осенени или не с правото на любов? – прекъсвам философа аз и не знам защо, но много се вълнувам от насоката, в която се движи нашият диалог.

– Желателно е да разбереш и правиш разликите между съжителство с цел семейство и деца от една страна и Любов като инстинско и единствено чувство,несравнимо с нищо друго.Хиляди двойки живеят заедно ,смеят се,любят се, раждат и умират без да усетят истинската Любов,поради невъзможноста да се отворят за нея.Тези полуживотни обичат с очите и телата , а не с душите си и поради това в много такива семейства се раждат болни, уродливи и грозни отрочета,нямащи никаква вина за своето състояние.Разбира се такива случаи има и с нежеланите деца,когато са създавани насилствено или почти такова.Знаеш как се женят повечето хора-по прищявките и различните интереси на своите родители,а в някои държави годениците се крадат,да не кажа отвличат насила от съседни и по-далечни населени места или други страни.При война победителите отнемат жени и момичета от родните места, от семействата мъжете и децата за да създадат за тях нови насилствени семейства и деца.За каква любов можем да говорим в такива случаи?Ти си умно момче,с много надраснал връстниците си, та те моля да се възползваш от този разговор, защото истинските чувства са както награда, така и наказание и аз одеве не се шегувах употребявайки това сравнение.Любовта е и отговорност към себе си и към любимия човек и като всеки избор определя твоето бъдеще напред във времето.Знай още веднъж от мен, че желанието което се поражда между краката на мъжа и жената не означава любов.Това е чувството, което повечето оправдават с тази дума и когато получат ответното върху ложето или на зелената морава в леса, с лека ръка се хвърлят към поредната си жертва.

      

– И все пак, ако получа тази награда или наказани е, по какво ще разбера това?

 

– Това, невръстни ми ученико, няма нищо общо с всички други чувства, които си изпитвал към някого до сега и аз ти пожелавам да го изпиташ и то към жена, защото не одобрявам отношенията между мъжете, които са за съжаление част от гръцкия и римски бит.Ето един повод да повторя, че похотта, развратът, чисто животинското желание нямат нищо общо с Любовта.Те са възможност да изпиташ телесно удоволствие в една абсолютна първичност,която ни равнява с домашния добитък и горските животни, та дори и ни принизява под тях, защото скотовете го правят само когато трябва да създадат поколение според божиите повели, заложени в същността им.Сега след Одисеята вече ще участваш в общите уроци, където ще чуеш за Платон, Сократ и прочие и този първият родил се като Аристокъл, но останал през вековете като Платон ще ти прошепне, че познанието се приема без участието на тялото, което би трябвало да се отнесе и за Любовта.Специално към това твърдение не съм много съгласен с бащата на философията, защото ние сме хора, а не някакви безплътни и ефирни създания и заедно с огромното чувство на духа ни се иска да усетим нещо и с тялото.Пак повтарям - нищо срамно няма в това да заобичаш и пожелаеш някоя жена и когато такова се появи в тебе и се почувстваш като ударен по главата, като побъркан и такъв, какъвто не си се чувствал до тогава, коленичи и благодари на висшите сили, че са ти позволили да се разболееш от тази благословенна болест!