Мъглата - Ангел Георгиев

Прозвуча топъл, тих и равен глас, говорещ на английски език:

Добре дошъл при нас, Човеко, чакахме те с нетърпение. Силната ти нервна система забави този разговор, но това не е толкова притеснително за нас.

  Красимир сключи пръстите на ръцете си в онази тибетска техника, която осигурява пълно спокойствие и бистър разсъдък. Отговори така, както мислеше, че трябва да отговори:

Представете се моля, защото не е коректно! След като ме чакате значи ме познавате, а аз нямам никаква представа нито къде съм, нито с кого разговарям.

Най-елементарното обяснение е това, че идваме от Бъдещето, от много далечното Бъдеще на тази планета. Вие още сте доста далеч от дефинирането на онези физически закони и понятия, които ще Ви осветлят откъм истината за Време и Пространство, макар основата вече да сте я поставили чрез някои от големите си учени.

Добре, да кажем Ви повярвам, с какво ще ми докажете, че сте положително настроени към нас, Вашите пра-прадядовци? Та вече загинаха стотици хора вътре в тази Ваша субстанция?!

От къде Ви хрумна, че някой е загинал или говорите за тези дето навлязоха със своите оръжия и смешни машини? Никой не е пострадал, а само сме ги приспали докато си свършим работата и освободим територията. Впрочем нека Ви предупредя, че не бива да споделяте този разговор, а ние ще запазим мозъка без да се намесваме в него, тъй като той е нужен за човешката еволюция. Надявам се като учен и разумен човек да ме разбирате добре!

Отлично Ви чувам и разбирам, макар да не ми е напълно ясно каква е тази Ваша работа и кога ще ни освободите от присъствието си? Не сме Ви канили, а тези дето заемат легла из лудниците никога няма да простят тази намеса.

  Размазаното лице сякаш се намръщи или на физикът така му се привидя, но отговорът не закъсня:

Целта е милиони пъти по-скъпа от стотина полудели, които имат огромен шанс да се върнат в нормално състояние. И за да не губим време ще Ви я споделя: Има няколко представители на научната мисъл, които се занимават с опасни за Бъдещето разработки и ние дойдохме за да ги преустановим. Както Вие се озовахте  тук, така и останалите един по един ще проведат този разговор и ще се откажат от понататъшно продължение по сегашните си теми, а ще се насочат към други, също така важни, но безопасни за Човечеството.Вашите “Взаимоотношения между сплавите при преминаване към плазма” могат да ескалират в неправилно третиране и следващите поколения да извършат куп глупости. Нужно ни е да потвърдите, че ще унищожите всички документи и ще забравите за тази си идея!

Добре, да кажем Ви вярвам на Вас и хуманните Ви намерения, но ме гложди съмнението как така, след като идвате от Бъдещето, което явно е живо и здраво искате да спра проект, явно непроявен негативно? Самото Ви съществуване в момента го доказва.

Всичко е взаимосвързано и как да кажа – това дето съществуваме доказва, че Вие и другите Ви колеги сте се съгласили да не работите по проектите си. Абстрактно, но логично, нали?

А ако не се съгласим? – провокира го отвътре някой прадядо хайдутин.

Разчитаме на здравия разум и чувството за отговорност не само пред сегашните народи и държави, а пред Бъдещето. Та Вие сте цвета на Хомо Сапиенс, Вие сте съвършенството, което подобява Бога и даже последният въпрос ме озадачи сериозно. Ние разбира се можем да унищожим сами Вашите творения и да изтрием от мозъците информацията за да не ги започнете наново, но пак повтарям – нужни сте на Света заради участието си в други проекти, много по-полезни и достойни за признание.

Добре, силни сте, можещи сте и е глупаво да се противя, а доводите Ви са повече от логични. Какво ще стане с мен след като се споразумеем? И мен ли ще ме приспите като другите?

Да, за да нямате проблеми, защото ще Ви разпънат на кръст онези с пагоните. Когато приключим просто ще върнем нещата в първоначално положение и никой нищо няма да разбере, освен тези, с които сме били в директен контакт и не сме им изтрили мозъзите.

  Младият физик Апостолов нямаше вече какво да каже, макар въпроси към Бъдещето да имаше като всеки перспективен човек. Но не посмя да се поинтересува за себе си, още повече нямаше да му е интересно да живее, знаейки какво ще стане. Онова нещо дето не си каза името сякаш прочете мислите му и отново се обади:

И да ме попитате за Вас и Вашият утрешен ден, няма да отговоря.Пък и то Бъдещето е такова безформено и неустойчиво както моето тяло и онова дето сте го нарекли “мъгла”. Много по-сладко е да не знаеш какво ще стане в бъдното. Впрочем, щях да забравя – ние взехме решение да възмездим всеки от тези, които се съгласят с нашите условия, така че искайте и ще Ви се даде!

  На Красимир тъкмо му бе на езика да пита дали има Бог, щото тези сигурно са стигнали до Истината, но прехапа език. Предложението бе драстично-изненадващо и го завари неподготвен, напълно неузрял към подобни анонси. Колкото и да напрягаше сивите клетки, в главата му се въртеше само оня финален израз от повестта на братя Стругацки:

 

  Щастие за Всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!”.