Животът, който съдбата е отредила. - Симеон Димитров

-Чувам как сърцето ти тупти...но не виждам да си потен... не си тичал? Какво те води тук?

-Ще да е някой дявол... или англел, може би.

-Ще да е дявол. Ангел не би те довел при мен. (усмихвайки се, готова да заплаче)

-Тук ли е?

-...(мълчание)

- Няма значение... Аз  тръгвам.

-Но... ти едва сега дойде. Няма ли да ми кажеш защо си тук? Не си бил този път напразно.

-Аз съм виновен за всичко.

-Не... (сълзи обливат лицето ѝ)

-...аз тръгвам.

-Не...чакай.. Кога ще те видя отново?

-Ще те чакам в друг живот, който съдбата ни е одредила.

-Остани при мен, поне за няколко минути,  в този живот... както когато беше до мен в най-тежките ми моменти...както когато беше моята опора...макар и недооценена от мен.

-Не мога, бързам. Чака ме... Аз тръгвам.

-Кой?

-Дяволът, който ме доведе. Збогом любима!

-Ще те намеря в живота, който съдбата ни е отредила. Збогом любими!

...................

М: -Какво имаме Иванов?

И: -Малкия, не можах да те позная. Да не си отслабнал?

М: -Не ми говори... Заради жена ми съм на някаква глупава диета, вече 3 седмици...някакви марули и моркови. Като видя маруля и ми се доповръща. Цели шест килограма съм отслабнал.

И: -(смее се) И сега колко си 154?

М: Много смешно... Не съм дебел просто съм нисак...знаеш (смее се)

И: (смее се) Липсваше ми твоя дебелашки хумор. Как мина отупуска?

М: Не питай. Жена, деца, марули...ужас.

Какво се е случило?

И: Някаква е скачала с бънджи, но без бънджи.

М: Грозно. Млада е и хубава...язък.

И: (смее се)... Бъди малко по-пристоен. Жената е мъртва, но да...жалко наистина, добра е.

Какво би накарало такава мацка да скочи. Сигурно заради любов, а?

М: (смее се) Ти говориш глупости. Любовта не съществува. Малак си още, ще видиш. Всичко е интереси и секс, братле.  Може пък да не е самоубийство може някой да я е хвърлил, някой, на когото не е пуснала. (смее се) Или пък мъжът и да я е хванал на калъп с някой от любовниците ѝ. Определено ми се струва, че е имала доста и че ....

Ш: Хей, Малък да не си отслабнал?

М: Шефе, не започвай и ти моля те. (всички се смеят)

Ш: Какво имаме тук... поне я покриите малко, минават хора? 

М: Не знам шефе какво или кой е направил това, но е много жалко. Такава жена да си отиде...

Ш: Малък дръж се пристойно. Странно... малко по-рано открихме мъж хвърлил се от моста срещу 5-то. На записа от уличните охранителни камери се вижда как гледа някакъв предмет, целува го и се хвърля. В тази река не можеш да се удавиш... целия е изпотрошен, умрял е на място. Също като тази несретница.

М: Може да е някаква секта и да се хвърлят от мостове. (смее се)

И: Много си зле. Казах ти, че е от любов. Сигурно двата случая са свързани. Най-вероятно това е нвъзможна любов... Омъжила се е за някого другиго заради семейството си... за някой с пари, знам ли.!? Само че сърцето ѝ принадлежи на друг и неговото на нея. Предполагам, че нейният любим не е могъл да продължи да живее с мисалта, че друг я прегръща и за това е решил нощес  да излезе, да се качи на парапета, да целуне нейната снимка, която държи във вътршния си джоб от лявата страна до сърцето... И глупака след това да се хвърли с главата надолу в почти пресъхналата река. Нейното сърце е усетило загобата и тя е решила да се самоубие.  И сега след смърта да се намерят в някой друг живот, в който съдбата им е отредила... да са заедно, да са щастливи, да се обичат.

М: (смее се) Вярваш ли в тези глупости?

И: В кои?

М: В задгробния живот или прераждането... Казах ви, че има нещо сектантско. (смее се)

Ш: Иванов, може би си прав. Може да има нещо общо между двата случая. Проверете коя е тази. Аз ще проверя другия несретник, може да изкочи нещо.

М: Тъй вярно, шефе.

Иванов, хайде първо нещо да хапнем, че умирам от глад. Тази не бърза за никъде. Ще ни чака.

И: Добра идея. И аз съм гладен. Хайде.