Сладките неща - Хел – Елена Николова

Събуди се със сърбежи под мишниците и пресъхнала уста. Позвъни на дъщеря си.

- Пак ли си вдигнала захарта?

- Трябва да ми пуснеш изследвания.

- Докога с тези глезотии? Не ти ли омръзна?

- Ти душа нямаш ли? Майка ти е болна, а ти...

- Казах ти, нищо ти няма. Отпусни се и си помисли какво забранено нещо ти се прави. Искаш го, но според твоите разбирания не е редно да го направиш.

- Може ли медицинска сестра да говори такива глупости?

- Не е задължително да го правиш, само го открий. Признай си го! И ме остави да си доспя!

- Пак си била на купон?

- И си доспиваМЕ. Чао!

Дъщерята затвори телефона, но след малко позвъни.

- Когато не искаш да си признаеш нещо болезнено и не си позволяваш някаква благина, която ти е нужна, тялото го изразява по някакъв начин. При теб – повишава се нивото на кръвната захар. Ама мааалко!

- То така се почва, а накрая им режат краката.

- Пък на теб за какво са ти крака? И без това никъде не ходиш.

- Така ли се говори с майка?

- Майка-глезла, майка-непорасла. Защо не се разходиш до Витоша с Онзи човек?

- Стига! Минало ми е времето.

- Да бе, на четиридесет и пет жените раждат. Позволи си нещо сладко, де!

- Ето, отварям хладилника и си отчупвам шоколад.

- ?????

- Не вярваш? Нали това искаш – да си позволя нещо сладко.

- Не е лошо! Пък сега можеш да позвъниш на Онзи човек...

- Искаш за смях да стана!

-Пред кого? Само аз ще знам. Пък той от кога чака... Симеоновският лифт, простор, хубава гледка... Едно кафе на „Алеко“. Какво толкова? Няма да те изяде.

- 

***

 

- Можеш да вземеш моите пакетчета, ако не ти стига захарта – любезно предложи мъжът.

- Да не би да имаш диабет?

В гласът на жената се беше промъкнала тревога, а в очите й припламваше ужас. Това не убягна от погледа на елегантния мъж.

- Диабетиците да не би да не са хора? - усмихна се той.

- Да, но не им е лесно! На мой съсед преди два месеца му ампутираха крака.

- Пък моя братовчед от дете е на инсулин. Сега е на петдесет и две години и си живее живота.

- Една позната - медицинска сестра - вярва, че ако не изразяваш емоциите си, ако ги потискаш, тялото ти намира начин да ги изрази. Например не си позволяваш радостите на живота, отхвърляш ги и организмът ти прави същото – отказва да усвои захарта (сладкото)  и тя остава в кръвта – чу думите на дъщеря си от своята уста.

-  Аз имам възможност и си позволявам всичко, което поискам и пак имам захар.

- А сладко ли ти е всичко, което си позволяваш?

Мъжът пое дълбоко въздух и тежко изстреля:

- Не.

- Може пък да има някаква истина, че тялото ни изразява неизразеното от нас? Много лекари споделят това. Има и литература.

- Ето ни обща тема. Нали и ти имаш диабет?

- Как позна?

- Е, не е толкова трудно да се досети човек. Хайде да оставим тази тема за следващия път, а сега да се порадваме на изгледа!