Откровения - Самира Душева

-Госпожице или госпожо да ви наричам ?Гледам ви от известно време и ме се струвате някак умислена колкото и сериозен въпрос да ви задам ,не бих искал да ви смутя .

-Господине , казах аз на мъжа , забелязах че вие сте тъжен или се чувствате не на място, тук сред, нас види се нашата веселост ви досажда . Затова не смея вече да се веселя.

-Веселете се ,веселете се ,госпожо – отговори той. Ако мълча ,туй е защото не умея ,като тия господа писатели и все творчески хора ,да намирам приятни неща ,които да ме веселят.

-Да смятам ли, че не ме ласкаете ?Вие криете нещо ,говорете . Слушам вашата истина.

-Да ,разбира се , но повечето жени не я обичат. Пък когато са млади и красиви ,коя ли лъжа не им се струва истина?

-Ето виждате ли ,вие също сте лъстител ,като другите .В наше отсъствие ,вие господа ,ни ругаете ,но когато и най- дребнавата от нас ,нежния женски пол се яви , вие се надпреварвате с ниски поклони и нежни фрази. Това е лицемерие от моя гледна точка ,да! Но сега аз ще бъда съвсем откровенна с вас ,аз казвам ‘Мъжете са лоши “,те не знаят да обичат .Сега бъдете и вие с мен откровен. Какво мислите за жените.?

- Мога ли с вас да бъда напълно свободен?

-Разбира се.

-Няма ли да се сърдите ?

- О, не ! По-скоро ще се смая.

Той замълча ,дирейки нишката на разказа и обяснението..

-Жените, се раждат лекомислени и кокетни ,тъй като са или блондинки или брюнетки.От личен горчив опит знам..Те се отдават на егоизъм ,без да обръщат внимание на достойнството .Попадне ли им под прицел наперен мъж ,надарен с присъщата на глупците хубост и бицепси, те си го оспорват. Ако пък той е скромен и деликатен и се задоволява да бъде разумен мъж ,без да прави реклама на показ,жените не щат даже и да знаят за неговото съществуване.И общо взето за всичко са потребни лъскавите дрънкулки , скъпи подаръци ,цветя и бонбони. Жените нямат душевни задължения. Познанството им се гради върху черните коси и върху любовните устни, но не и върху сърдечни чувства.

-Вие сте дете .- с тези думи сложих ръка върху рамото му и го погледнах малко разочаровано.

А сетне му доверих ,че от няколко години двамата съм приятелят на живота и сърцето ми, моят съпруг, живеем щастливо в гнезденцето ни ,заедно с едно небесно пиленце ,нашето детенце . Дори след това ,аз си останах все тъй добро и искрено момиче , а момчето до мен винаги говори със страшен възторг от жените. Ние се обожаваме. С това приключих с него задушевния ни разговор и се присъедених към останалите гости на вечерта..