Пробуждане - Елена Петрова

- Разкажи ми, Вятърко ти където си ходил по целият свят, що е туй, Пролет? Всички говорят за нея, сякаш е вълшебна фея. Още чувам шепота на изсъхналите листа, че ще си отидат, но тя ще върне всичко по- старо му.
Кажи ми, Вятърко красива ли е? Носи ли усещане за пълнота? Ще посипе ли с вълшебен прашец и мен, или ще ме забрави?
- Пъпчице спяща на сън ли говориш?
- Не, Вятърко нещо ме пробуди снощи в полунощ. Дали сребърното сияние на Луната или зачестеното дишане на Ежко, не си спомням много добре. Но нещо отвътре ми трепна и виж бялото ми листче как весело се е заиграло с теб.
- Пъпчице, тя, Пролетта те е събудила!
- Но как? Не е възможно, щях да я видя! Та нали цяла зима я чакам...
- Пролетта е полъх идващ от корените на Земята. Нежна милувка и снопче светлинка. Топлият дъх, който ти нося и капки надежда за един свят по- чист и с ухание на обич. Била е при теб, щом листчето ти се пробудило за това си трепнала отвътре. Всеки неин допир оставя следа... Ще тръгвам и до скоро.
Цъфти, Пъпчице ти си част от нея!
- Благодаря ти, Вятърко! Лек ти път, разкажи и на други пъпчици за мен, и за усещането което носи, Пролетта!