Ръчна изработка

Изведнъж пред мен се появи едно детско личице с чисти сини очи и разпилени руси кичури коса. Гледаше ме с такова обожание, в пълен захлас. Беше се подпряло на ръба на музикалната кутия, където в центъра й аз неуморно се въртях на единия си крак.

            - Колко си красива! – възкликна момиченцето и продължи да ме съзерцава.

            - Благодаря ти - рекох й аз, а то ококори очи и зяпна с уста.

            - Като порасна искам да бъда като теб. Вече започнаха да ме водят на уроци по балет.

            - Ах, не си пожелавай нещо толкова ужасно – казах й и дълбоко въздъхнах, - в тази кутия е така самотно, само тези приказки от вътрешната й страна ме крепят и ми дават сили да продължа да се надявам.

            Детето се наведе и обстойно прегледа вътрешността на саркофага ми.

            - Ама тук пише само мястото и датата на производство – в недоумение рече то и облещи очите си още повече, - за какво се надяваш като го четеш?

            Искаше ми се да поклатя театрално глава, но тъй като не можех да сторя каквото и да било просто замаяно продължих да се въртя. Какво знаеше това малко човече за възвишеността на големите мечти. Но въпреки това реших да му споделя моята най-съкровена тайна.

            - Мечтая някой ден да стана прочут автор на приказки – казах му аз възможно най-просто та да ме разбере.

            - О, това е толкова хубаво. Аз много обичам да ми четат приказки.

            - Че кой не обича? А когато аз създам моята първа велика приказка всички до един ще я четат и ще я величаят.

            Момичето се замисли за момент, така като го гледах беше въодушевено от идеята ми и ми каза:

            - Ами хайде тогава да измислиш първата си приказка. Ти ще ми я продиктуваш, а аз ще я запиша доколкото мога.

            Нима било толкова лесно да пробиеш в този бранш. Още в началото се сдобих и с редактор, и с първия си читател.