Когато триъгълникът се разпада... - Павлина Петрова

Ситуация: той, тя и другата. (Тя – съпругата.)

Разговарят двете.

Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.

Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен.

               (на глас) Не съм забелязала...

Съпругата: Тези неща се усещат...

Другата: (наум) Разбира се, че се усещат...

               (на глас) Може би... Не съм се замисляла след като не проявявам интерес...

               (наум) ... сега...

Съпругата: Той непрекъснато говори за теб... Почти всичко свързва с теб...

Другата: (наум) Капан...

                (на глас) Сигурна ли си?

Съпругата: Разбира се. Познавам го.

Другата: (наум) И аз... Нямаш представа колко...

               (на глас) Едва ли е толкова сериозно?...

Съпругата: Надявам се. Ти си точен човек.

Другата: Разчитай на мен...

Той: Какво заговорничите? (опитва да се засмее) Ще пиете ли кафе?

Съпругата: Да.

Другата: Трябва да вървя...

 

Съпругата не се знае какво мисли...

Може би в главата ú витае пореден стих:

 

                Прошка

 

Заглъхва всеки стон в душата...

Прихлупено небето е...

Пресъхнали очи не могат да заплачат...

Да, простено е...

Ще продължавам(е)... нататък...

 

 

 

 

***

Цикъл „От живота” (Всяка прилика с действителни лица е случайна, а ситуацията – плод на авторското въображение.)