Ден до пладне - Елена Петрова

-Невено! Ех, Невено! Ша ма умориш!

-Кажи бе, Кольо! Какво си се развикал, че цялата къща се тресе?

-Ти кажи само, къде си ми скрила ракийката?

-Що ти е бе, Кольо? Що ти е? Да мойш, па да се олееш, кат оня свиреп дявол - вятърът, дето нощем брули в прозореца, че не моа да заспя.

-Слушай, жено, не ме оставяй да те гоня пак с ножа! Казвай, къде ми е ракията?

-Оня първак ли, става само за разтривки!

-Че аз разтривка ще си правя, на душицата... Не кат теб, мащехо! Виж я само, прияло ѝ се сърце, като онуй, дето ловджията поднесъл на масата с посърнало лице, че да е по-достоверен. Докога ша ма ядеш, ти, ма, жено? Докога?

-Боли бе, Кольо! Боли-и-и-и!

- И кат та боли, на моята ракия ли се спря?

- Е, как не разбираш бе, човек! Ще пукнеш от ядове и пиене, ала от второто по-вероятно.

-Ако не щеш да ти разтуря всичко, донеси с мезето и топлинката...

-Я топлинката, ей тук си я нося, ма цял живот не стига да я видиш.

- Носят се слухове, че от гърдите ти змия е сукала, затуй са лоши дъщерите.

-Не с лошото,  Кольо! Не с лошото... Всичко ще е ден до пладне и ракията, и лошотията, и животът...

-Много знаеш, Невено! Па помня, че и на училище не си одила, за да робуваш сираче на богатите...

-Ти не ма връщай назад, че кат взема да те оставя, ша одиш да ме търсих като гламав, но то онуй, дет тръгва, нивга не се връща от оня свят, да знаеш...

-Да ма прощаваш, но дотука заедно дойдохме и заедно ша си тръгнем, че светът ми тесен ще е без твоята светлинка. Затуй, мила ми, драга стопли ме, че не усещам пръстите на краката.

-Ела бе, Кольо! Ела! Хем пръстите ще ти разтрия, хем душата ще ти стопля.

-Тъй те взех на младини, с благата дума на устата. Бог здраве да ти дава, с тез нежни пръсти ме излъга, дету кат магия ме лекуват. Сега и ако извадиш от оная ракийка, дету завчера ме черпи сватът, до края на дните ръцете ти ще целувам.

-За теб ракия винаги ще намеря, но ум кой ще ти налее?

-А, тук вече не ти е чиста работата! Много бързо се предаде! Я, казвай ква отрова си турила в ракийката ми, че тъй лесно я извади от скривалището?

-Мъка и любов, Кольо, но май мъката я сипах в повече...