* * * - Магдалена Трифонова

­- Имаш бял косъм.- каза Димо и продължи да гледа през мръсното стъкло.

- Къде?- изненада се Васко.- Лъжеш!

- Да пукна ако лъжа! Отстрани над дясното ухо.

- Не ми пука.

- Пука ти и още как. Защо го направи?

- Кое? –попита Васко докато се оглеждаше в огледалото.

- Сваляше моето момиче- ето какво! И гледай къде караш!

- Твоето момиче значи! Ама и ти си един! Това, че я харесваш не я прави твоя. Запомни какво ти казва батко ти. И това, че си ми брат нищо не означава. Ще продължа  да свалям хубави жени чак докато всичките ми косми станат бели и остане само един черен. Тогава ще свалям майките им!

- Престани да се смееш така, гадняр такъв! Спри колата! Писна ми!

Васко удари с ръка по волана и се изсмя още по-силно. Натисна рязко спирачките и автомобилът залитна и спря.

- Бягай да се оплачеш на мама, златното ми момченце. Тя ще е единствената, която ще е само твоя! Задръж си я колкото искаш и остави на мен всички останали.