Магията Живот - Малинка Цветкова

   Тя се взираше в пустинно-зелените му очи. „Навярно са бълбукали някога?” – си помисли... 

   Знаеш ли – наруши мълчанието той, уловил изпитателния ѝ поглед. – И аз като теб се усмихвах непрекъснато, преди да се разболея. Бях красив и строен, ходех на танци... А после болестта ме завъртя – от болница на болница... Накрая ме покори. Бях едва двадесетгодишен...
   Усмивката ѝ виновно застина...

   И дори веднъж ми се случи да се влюбя – продължи оживено той. – Бях на 46 години. Боже, колко окрилен се чувствах! Беше невероятно, неземно! Неразделни от сутрин до вечер... Тогава, за пръв и последен път в моя живот, си лягах с жена. Всичко това продължи девет дни...

   Болката от спомена го занеми и долната му устна увисна безпомощно...

   Аз... съжалявам... – промълви сякаш на себе си тя.

   Тъгата му окончателно я завладя и задуши...
   Той вяло махна с ръка и я погледна уморено. Знаеше, че трябва да продължи. Въпреки всичко. Заради майка си, която приживе му бе внушила, че животът е магия. Заради църквата, която ревностно посещаваше и където ежедневно му вливаха вяра. Заради историческия роман, който трябваше да завърши. И може би – заради малкото хора, които го даряваха с усмивка...