Престрелка край Уинди Хил - Стефан Георгиев

   – Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.

   – Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?

  – И това доживях. Някакъв тъп ирландец, който дори не може да чете, да обсъжда произхода ми. Джо, във вените ми тече кръв на английски благородници, да знаеш.

  – Много бих искал да се убедя, че кръвта ти е синя, много.

  – Ще имаш да вземаш. Смятам да приключа с теб много скоро и веднъж завинаги да реша проблема.

  – Сам, Сара харесва повече мен. Аз зная как да й доставя удоволствие в леглото, а ти си един обикновен импотентен даскал, така че… Не улучи. Пробвай пак!

  – Млъквай, тъпако!

  – Май се дразниш при мисълта, че съм спал хиляди пъти с нея, а?

  – Не е вярно.

  – Вярно е и още как. Да знаеш как стене и се гърчи от удоволствие, когато прониквам в нея.

  – Сара е свястно, интелигентно момиче. Малко си пада лудетина, но това нищо не означава. Просто се е позабавлявала с теб, това е.

  – Сам, ти просто не можеш да я задоволяваш. Чудя се защо изобщо си губи времето с теб.

  – Тя е умна, чете книги. След време ще се изучи в колеж. А ти, Джо, си обикновен селяндур, с който тя не може да води интелектуални разговори. И да заживеете заедно, бързо ще й писнеш с твоите груби обноски. И ти не улучи, пияницо мръсен.

  – На жените им трябват солидни мъже, а не мухльовци като теб.

  – Ще направя на решето това тъпо дърво, зад което си се скрил.

  – Стреляй, стреляй, с нетърпение чакам да ти свършат патроните.

  – Не се безпокой, Джо, добре съм с амунициите.

  – Сам, ти някога убивал ли си живо същество? Съмнявам се. Ако ти се покажа в цял ръст, ти няма да посмееш да натиснеш спусъка, сигурен съм.

  – Ами покажи се тогава. Може и да си прав, може би наистина съм неточен стрелец и страхливец.

  – Да, да, всичко ще си признаеш.

  – Обаче ти не се показваш, май ти си страхливецът, а не аз.

  – Дрънкай си глупостите, не ми пречиш.

  – Джо, така до никъде няма да стигнем. Ти се криеш зад дървото, аз зад камъка и може цяла седмица да си стоим така.

  – Напротив, когато ти се присере, ще ти издебна в гръб.

  – Надежди, надежди. Аз само трябва да изчакам да ти свърши пиенето…

  – Мога и да не пия.

  – Да бе, типичен алкохолик си ти. Виж, Джо, най-разумно е да попитаме Сара кого предпочита. Така ще избегнем кръвопролитието.

  – Сара предпочита и двамата ни, не си ли го разбрал досега. Не може да реши. Иска да е ту с единия, ту с другия. Не мога да я разбера тази фуста. Имам чувството, че не е далеч от мисълта да предложи да заживеем тримата заедно.

  – Ох, каква гадна ситуация!

  – Сам, предлагам аз да я чукам, а ти да й говориш за книги и театър и да й показваш звездите.

  – Много умно, Джо. Мозъкът ти е колкото на пиле.

  – Тя ще е моя жена и ще ми роди поне десет деца… Пак не улучи, за сведение.

  – Предлагам да си уредим дуел.

  – Тоест?

  – Заставаме с гръб един към друг, после се отдалечаваме, броейки до десет. И на десет се обръщаме и стреляме.

  – Да бе, нямам ти никакво доверие, Сам. Няма да ти мигне окото да ме застреляш в гръб.

  – Не забравяй, че аз съм благородник.

  – Благородник, грънци.

  – Почва да ми писва вече. Сякаш на този свят няма други жени освен Сара.

  – Да разбирам ли, че ми я отстъпваш.

  – Това нежно цвете! В грубите ти лапи! Абсурд!

  – Сам, Тя не е никакво цвете, а разгонена кучка. Но … я обичам.

  – Аз също я обичам.

  – И тя ни обича. И двамата.