СРЕЩА С ГЕНЕРАЛА - Драгни Драгнев

      Васил Вълков прекара пръсти по небръснатото си лице. Сърбеше го косъмът, а и не знаеше накъде отива разговор с генерал Дибич. Не знаеше как да го претегли на кантара си мъж ли е или е решил да си играе с него.

-      Защо искате да служите на Русия, господине?

-      Помагати, Ваше сиятелство – отвърна Васил.

Той разбираше генерала, защото бе пял на клироса до

протодякона и черковните слова бяха като руските.

-      Един войник повече, един турчин по-малко… Вие искате да спечелите войната, аз искам да сиктирдосаме Турция… Кръчмарят един, сметката обща…

Генерал Дибич огледа Васил. Имаше яка снага, добре сложена и налята със сила. Мъжът се надигаше и потръпваше в нея. Ще му лежи униформата на пластун, бе и красавец, с гарванови коси, с черкезко лице, с тънък и правилен нос. Гласът му беше гранитен. Кръвта му кипеше.

-      Къде искате да служите, в кои части?

-      В пехотата, в кавалерията, все то – каза Васил. – Може и на оръдията…Не съм махнатджия…

       Генерал Дибич го потупа по гърба. Побутна го по-близо до масата и посочи с очи разтворената карта.

-      Погледнете, Василий, крепостта Шумен…Тук Турция държи двайсетхилядна войска по данни на рекогносцировката…За съжаление, не знаем как се е разположил Хюсеин паша…Или ако позволите, не знаем и къде са позициите на Омер Врион паша… Тоест, малко знаем, Василий…

-      Ами…както виждам вашите позиции, много сте разпръснати, Ваше сиятелство – рече Васил и начаса забеляза, че сянка легна на лицето на генерала. – Отваряте по-лесен път на пашата, господин генерал…

-      Оставете сега това – понамръщи се генерал Дибич. – Ще ви изпратя на разузнаване…

-      В Шумен? Тъй ли, Ваше сиятелство?

-      Искате да бъдете полезен на Русия, докажете го.

-      Ще го заслужа…А оръжие ще получа ли?

-      Разбира се – разтвори ръце Дибич. – Пистолет. Патрони. Кон, ако искате. Турски знаете, нали…Чудесно!...Е, сега можем да пием чай…Седнете, Василий…Седснете, галубчик… Адютант!

      Адютантът беше в съседната палатка. Едното му ухо слушаше самовара, другото – генерала. Дотърча с димящи чаши на подноса, остави го и излезе.

 

-