Вкус на кафе - Елена Петрова

- Извинете, може ли да седна?

- Зависи! Явно сте намислил, какво ще ви даде това свободно място?

- Искам да си изпия кафето седнал! Ако забелязвате, друго свободно няма, а ми предстои дълъг и изтощителен ден.

- Аз какво общо имам с работата ви? Нима ще ви стане по-леко, делейки с мен една маса?

- Сега, като се замисля, май по-добре ще е да си го изпия прав! Не знаех, че някой може да задава толкова много въпроси и то само за едно свободно място!

- Да споделите масата, на която съм и аз, и, да седнете на свободното място, са две различни неща! Разликата е между мен и кафето ви.

-Опитах се да ви обясня, че ми е нужно спокойствие, докато пия кафето, за да имам сили през тежкия остатък от деня, който ме очаква.

-Това с нищо не може да го докажете, докато стоите прав! А седнете ли, посоката на мислите ви ще се промени.

-Например?

- Сега вече започваме тема, която предполага да развием гледните си точки, което пък ви отвежда към моя първи въпрос.

- Извинете ме, но - забравих го. Бихте ли ми го припомнили?

-Зависи какво си мислите, че ще получите от това свободно място!

- Чуйте, това естественото ви държание ли е? Възможно ли е да имате нещо против мен и се възползвате от ситуацията, за да изразите отношението си?

- Имате прекалено голямо самочувствие за себе си.Как ли пък бих си помислила, че светът се върти около вас!

- А на мен ми се струва, че самотата ви е размътила мислите, че всеки ден търсите жертвите си в кафенетата!

- О, нямам си друга работа! Защо си мислите, че имате право да седнете тук, само защото виждате едно свободно място?

- Не изглежда да очаквате някого...

- И това го разбрахте само по външния ми вид?

- Не! Това го разбрах, когато ви наблюдавах, докато се изпълняваше поръчката ми. Не повдигнахте поглед нито веднъж - нито към прозореца, нито към вратата...

- Е, и ?

- Дори часовникът ви е спрял!

- Възможно е да ме очакват и да ми се иска да закъснея!

- В случай, че има такава реалност, с удоволствие бих стиснал ръката на лицето, което ви очаква.

- Това пък защо?

- Малко хора умеят да обичат толкова силно.

- Не ви разбрах...

- Не е нужно, Всъщност, моята гледна точка щеше да ви разочарова. Добре, ще си остана прав, и, извинете ме, че изобщо ви попитах за мястото.

- Аз си тръгвам. Масата ще остане свободна. А вие ще си задоволите нуждата от спокойствие.

- Но вкусът на кафето ми вече няма да е същият.

- Поръчайте си друго!

- Часовникът ви е спрял, а моето време е ограничено.

- Не е спрял часовникът ми, просто стрелките му не работят.

- За какво може да е нужен часовник с неработещи стрелки?

- Виждате ли, зададохте си въпрос, чийто отговор знам само аз! Довиждане!

- Почакайте! Ако открия отговора, ще го потвърдите ли?

- Не! Спомнете си - тук сте, за да изпиете чаша кафе.

...........................

- Здравейте! Свободно ли е мястото?

- Зависи!

- От какво?

- Дали ще пиете кафе, или си търсите компания...