* * * - Магдалена Трифонова

Тя беше будна. Помислих си, че чаршафите са малко по-бели от нея.

- Мамо, тук съм.- казах аз и приближих леглото.- Татко отиде за кафе.

Чаршафите се размърдаха и изпод тях се подаде ръката на мама. От нея стърчеше маркуч сякаш мама беше направена от пластмаса като играчките ми и сега някоя част се е счупила и стърчи навън.

- Здравей, слънчо.- каза мама с глас, който не приличаше на нейния.- Ела, седни до мен.

- Татко каза, че нещо се е объркало и бебето го няма.

Думите се изстреляха от мен и на тяхно място в гърлото ми заседна лепкава буца. Носът и очите ли закапаха. Мама се изправи леко и ръката й, тази с маркуча ме придърпа към нея.

- Миличка. Понякога се случват неща, които не искаме и такива, които не можем да променим.

- Мамо, защо? Казах на всички, че ще си имам сестричка.Сега какво ще правим всички. Бебето го няма.

- Кате, ще си бъдем пак тримата известно време, ще почакаме малко и може да си имаш сестричка. Или братче.

- Трябва да ми обещаеш, чуваш ли? – плачейки се притиснах до мама за да скрия лицето си. Чух стъпки, татко идваше. – И двамата трябва да ми обещаете. Не разбирате колко е важно. Трябва да обичам още някой, иначе ще се пръсна.