На вечеря с дявола или участ престъпник4 - Надя Луканова 

   Анна изпусна вратата на асансьора и апартаментът с госпожа Пашова се разтресе.Изпитваше вина от предполагаемия стрес , който е причинила на майка си. Притеснена превъртя ключа в патрона на външната врата и с неудобство тръгна към кухнята, където беше оставила трудноподвижната старица да си гледа малкото телевизорче, докато я няма.

   - Маме!

   - Какво маме съм ти аз , когато ми изкара акъла , а такъв ти никога не си имала. Не можеш ли да бъдеш по-внимателна и по-съобразителна , а всичко го правиш сякаш няма да има последствия.

   -Маме, да ти дам от нифедипина, сигурно си вдигнала кръвното?

   - Така ли се грижиш за мен. Да ми дадеш хапче за кръвно и това смяташ, че ми е достатъчно. С брат ти направихте дните ми  черни , каквито не успя да ги направи и баща ви със смъртта си. Сядай да видим какво да правим с онзи идиот Невен. От месец е зад решетките сякаш е престъпник , а ние  още сме над земята.

   - Ти какво смяташ да направим, маме?

   -Този път и аз не знам. Поне веднъж си размърдай  мозъка , който сме ти дали с баща ти , за да можеш да мислиш.

    - Но той…Разкажи ми за Ина.

    - Какво да ти разкажа за тази несретница. Ти поне ме послуша да не водиш кой да е мъж в дома си, а Невен и не ме чу , когато му казах , че  въртиопашката ще го затрие. Син ми е . Не съм го родила , за да го сочат като престъпник. Имах други планове за живота му. Ние с баща ти не сме се срамували да погледнем хората в очите и развратницата където й да е сега няма да ми го причини. Баща ти почина отчаян , но поне не му лепнаха петното , че е отгледал убиец. Сама знаеш. Убийство не се доказа. Не намериха трупа й. Постоянно ме питаш. Да не смяташ, че Невен ми е разказал. Той не беше на себе си, когато дойде в апартамента ни в Плевен в онази нощ. Плачеше  и като сукалче съм го притискала до гърдите си, за да го успокоя. Казвала съм ти , че е опирал пистолет до главата на Сашко, за да му помогне да я водят на лекар, но как им се е изплъзнала и къде е заминала дали знаят и те , не съм сигурна.

    -Маме, но на това и ти самата не вярваш.

    -И се опитваш да ми противоречиш?! Аз от закуска залък хляб в устата си не съм слагала , а ти нифедипинче, кажи ми за Ина…

    Анна отново се приведе от товара на неудобството и вините си. Набързо извади от хладилника яйца и сирене . Включи котлона на „ Раховеца” , сложи зехтин в тигана и усърдно забърка омлет , който след няколко минути сервира на майка си , гарниран с екологични краставици и недотам узрели домати  . Сипа й сок. Сложи й вилица върху бяла салфетка и вече нямаше апетит . Затова остави чинията си празна.

   -Хапни де. Какво пак си се нацупила. Нещо лошо ли казах. Брат ти е. Да не бяхте толкова саможиви щях да съм спокойна за вас , когато отида на метри под земята , а сега трябва да ви мисля докъде ще я докарате. Деца!- Пашова лакомо се нахвърли на омлета. С възрастта беше започнала и да мляска , когато ядеше.

     Анна излезе на терасата , за да изпуши една цигара. Поне за това след дълги спорове си беше извоювала премълчани упреци. Струваше й се , че наистина в главата й е безвъздушно пространство и нямаше отговори за нищо.