На вечеря с дявола или участ престъпник4 - Надя Луканова

 Дирекцията на полицията, където се помещават и кабинети на разследващи полицаи се намира на пъпа на Плевен.За секунди можеш да притичаш от сградата до близко кафене или магазин за каквото й да е било. Много от служителите , за които спазването на срокове не са критерии при атестацията им  често си го позволяват , както й да се раздумат на пейките отпред. Но разследващите са си разследващи. Папките под носа им всеки ден показват тенденция ръста им да добие внушителността на небостъргачи. На Иванов се беше паднало да разследва предполагаемото престъпление на  Невен. Младият мъж все още вреше и кипеше в работата си, вживяваше се в Шерлок Холмс, но понякога след работния ден не му оставаше никакво желание, дори  да си тръгне. А петъците бяха отвратителни. Сякаш , ако не се свършат делата с краен срок, който се пада в неделя , престъпниците ще тържествуват още два дни , че законите не могат да им намерят цаката.

    - Мамка му. Ще зарежа всичко и ще тръгна на автостоп към Палма де Майорка.- нотката в гласа на Иванов издаваше твърдост на намеренията му.

    - Не съм се интересувал освен със самолет как може да се стигне дотам , но ако върви автостопа и не се налага  да преплуваме дълбоки води дотам, вземи ме с теб.

   Иванов изведнъж се усети, че в стаята е и Давидов , който си преглеждаше неговите папки без да е проговарял от час. Двамата мъже се разсмяха и се пляснаха по ръцете  сякаш се договориха.

    - Какво стана с експертизата на Невен?- го попита Давидов.

    -Гошева не се е обаждала . В понеделник ще й звъня , ако сама не се появи . Искам събота и неделя  да оставя тази откачена история заключена тук  и да излезем с жената и малкия някъде, където поне час няма да чуваме свистене на гуми , женска жлъч на недоволни съпруги и каруцарски псувни на подпили от сутринта. Напоследък това ме извежда от равновесие и се улавям, че се бъркам сякаш да вадя тефтер и да започвам оглед на мястото на поредната криминална история. Ще станем дефектни Давидов. Мъжете на нашата възраст  обръщат по някое питие с приятели ,  прилапват нещо по-младо . Не че ми се иска и на мен , но дори ракията  в къщи  вече не ми се услажда както преди , а понякога се събуждам и гледам в леглото до мен жената и се питам какво прави там. Много ли съм изперкал?

     Давидов го слушаше сякаш е вътрешният му глас. Скочи от стола си, потупа го по гърба и му посочи часовника си, че е станало 17.30.Изведнъж по-ведро каза:

     -Тръгвай !

      Двамата мъже се отдалечаваха от сградата на Дирекцията , но сенките на папките им  ситнеха  след тях и всеки потънал в кръстопътищата на мислите си се надяваше , че ще отпие от отмората на почивните дни.