НА ВЕЧЕРЯ С ДЯВОЛА ИЛИ УЧАСТ ПРЕСТЪПНИК3 - Надя Луканова

       Плевенският Затвор притихваше по здрачаване. Невен не го свърташе от гняв и колебания. Срещата  с бившия  му съученик- Огнян , вече известен плевенски адвокат го унижи. Спомни си как този мазник преди години беше готов на всичко, за да бъде част от компании на съученици. Дори нямаше предпочитания с какви хора да общува. Важното за него беше да има кой да го слуша, когато пуска плоските си шегички или се бие в гърдите колко е по-голям от някой друг мижитурко .Понякога го беше взимал със себе си на ученически забави. Научи го как да сваля мацки…а сега той ще му се перчи как ще уреди свободата му.” Докъде я докарах”-този вътрешен глас не го оставяше на мира. Псориазиса пъшкаше , докато се приготвяше за сън. Поне беше млъкнал да не му досажда с глупостите си. Никак не се интересуваше от проблемите му , нито от това да разбере какъв човек е наистина , ако остави настрани смешното му „ мъжкарство” , но изведнъж му се прииска и той да сподели с някого или просто  мислите му да проговорят с неговия глас.

     -Ще се оперирам , братле.

    Псориазиса изпусна пуловера си и се втренчи в Невен.

     -Какво? Какво ти има бе , човек или ха-ха  и ти като войничетата в казармата ще уреждаш да ти оперират апандисита  да не си в килията?

     - От проблемите , бе братле. От проблемите ми искам да се оперирам. Току виж махнали и болното в мозъка ми , а ако нещо резнат в повече и да ме направят малоумник , няма да съжалявам. Поне няма да ми пука .

     - Може и да си прав. Мен ме е страх да се подлагам под нож , а и не искам да забравя моята голяма любов. Без нея животът ми е като под примка , която всеки момент може да се затегне и алилуя.

     - Братле, аз тогава бях много пиян . Нищо не си спомням.

     -Кога , бе човек?

     -Стига си ме прекъсвал и по-малко питай. Говоря ти, че не зная какво е станало с онази кучка, заради която ме разследваха , че съм я бил убил. Аз наистина нищо не си спомням. Бяло петно ми е. Ако някой ден излезна оттук сам ще си направя възстановка. Така ще се напия , че на другия ден да ми разказват какво точно съм свършил и на мен да ми звучи сякаш е от друг филм, не от този с мое участие.

     -Чакай, чакай…

     -Казах ти да не ме прекъсваш или , ако искаш ще говорим едновременно. На мен и без това ми е все едно дали ще ме чуеш. Ина се казваше. Майката на малкия ми син. Взех я , когато беше на 19 , а аз можех да мина и за нейн баща. Но аз братле не го плащам този данък кой какво ще каже. Не ми е било до секса й, а и домакинството не въртеше както други жени, но ми се лепна и аз я доведох в дома си, а на сутринта тя не пожела да си тръгне. Виждал съм й се опитен сигурно. Нейните набори тогава все още не бяха изчистили акнетата си. След това пък сигурно съм й се сторил стар и си намери любовник на около нейната възраст. Едно изпито дилърче и наркоман. В началото не се вълнувах и без това започваше да ми става отвратителна в леглото с нейните лигавщини и ненаситност. Но братле един ден ми каза, че ще си вземе сина и ще замине на някой екзотичен остров и тогава ме преряза в гърдите. Тази пикла все едно отряза от моята плът. Скръцнах й със зъби, но тя не се разбра. Продължи да тича при дилърчето. Виждах я със замъглено зрение, отвеяна една такава. Ако не се е надрусала , е пияна. Можеш ли да търпиш парцала му с парцал да гледа детето ти. Много се бях напил тогава. Пак нещо ми фъфлеше , че щяла това, онова…Пред очите ми падна перде. Нищо не виждах пред него. Последното , което си спомням е че се олюлявах , докато я гонех по двора , за да издърпам косите й и да я зашлевя, ама мъжката. И понататък не помня , братле!Вярваш ли ми? Сутринта главата ми беше няколко пъти по-тежка от обикновено. Едва я удържаше вратът ми. Имах лошо настроение, гадни предчувствия, но не можех да си спомня. Бях в апартамента на родителите ми. Баща ми беше още жив , но през лятото оставаше да спи в къщата на баба  и дядо , че е в Мъртвата долина и много цигани се навъртат наоколо. Майка ми тичаше като млада невеста да ми сервира кафе, сок, закуска и това ме осъмни. Ние никога не сме били близки. Попитах я какво правя там и тя започна да ме гали по главата, от което тогава ми се повдигаше . След това ми разказа чудовищни неща . Не исках да й вярвам, но допусках, че не е изключено да съм убил жена си. Но не помня , братле. Повярвай ми, не помня.

      - Ей , човек, това го разправяй пред разследващите. Аз не съм толкова глупав. Имам икономическо образование. Счетоводител съм бил. Но, ако е истина как така ти си я убил - труп нямало , а ти нямаш спомен. Не-е, няма как да не можеш да се държиш на краката си, да си се бил напил до безпаметност и да свършиш толкова работа, че и от София викали „специалисти” да помагат в разследването и не успяли да разкрият престъплението. Странно ми звучи. Не-е, не може да бъде. Но ти каза ли го това пред полицаите?

      -Не братле , не съм им го казвал. И за мен както и за майка ми беше най-добре Ина да бъде мъртва за всички , а аз дори ликувах вътрешно, че и много пиян съм успял да я ликвидирам. Но къде е тя или трупът й, вярвай ми- не знам…

     Нещо странно се вмъкна в килията. Сякаш беше фея , която разчита желания. Дали не  докосна с пръчица Псориазиса , че замълча , след това започна да диша по-шумно , обърна се към прилежащата на леглото стена и се отдаде на своя жадуван сън с любовта на живота му.Невен се чувстваше по-лек от всякога. Искаше му се да повдигне ръце и да стигне до онзи Бог , в когото не вярваше, за да му се похвали, че най-накрай е свалил камък от шията си. За първи път сякаш не мразеше целия свят и дори Псориазиса почувства като близък. Прииска му се да го прегърне, но му се стори малко гейски и в поза с вдигнати ръце и разтворени крака се предаваше на съня си.