На вечеря с дявола или участ престъпник2 - Надя Луканова

    -Ало, Гошева!

    -Не си правете труда, Иванов.

    Още преди да е прибрал телефона си , Иванов леко се смути от присъствието на Гошева  в стаята му. Давидов все още не беше въвел никого за разпит и сигурно си допиваше кафето в задния двор на Дирекцията.

    - Извинете ме, че нахълтах така, но адвокатът на Невен беше достатъчно любезен да ме придружи до тук и да остане отвън до вратата. Случайно се засякохме, когато минавах през пропуска.

    -Слушам Ви, Гошева!-Иванов усещаше , че това непривично за психоложката многословие не вещае най- доброто разрешение –„..още един , два разпита, експертизата готова и с мнение за съд , да го оправят там Невен .  Всичко друго са си спънки” –си мислеше Иванов.

    - Имам още два или три дни до изтичане на срока за представяне на писмено заключение. Но този път не ми се получи. Умувах , мъдрувах и ето ме тук за съдействие. Нека се срещна с майката на Невен. Трябва да си изясня някои неща. Нещо не му вярвам на този човеки в говоренето и в премълчаното, а резултатите от тестовете са с много ниска достоверност. Дори ми мина през ума дали не ми се е подиграл или му е било все едно какво попълва.

   - Гошева , Вие сте опитен хирург на човешката психика. Не веднъж сте го доказала. Затова не повиках друг експерт, а ми подават главите си през вратата и всеки ден питат:” има ли нещо за мен?”.

   - Благодаря ,  Иванов. Ценя лоялността Ви , но в годините се убедих , че никой не може да бъде толкова добър, колкото очакват другите от него. Ще бъда откровена. Колебая се дали това не е манипулация или е ненавист , взела връх.

    Гошева усещаше как олеква авторитета й , изпитваше неудобство от споделените колебания  и от ноправданото доверие на разследващия полицай. Смаляваше се в собствените си очи, онези отвътре . Дори й се прииска да подаде отвод от експертизата. Струваше й се прекалено демонично Невен да е имал подобни намерения, а същевременно интуитивно допускаше , че някой или някои си правят цирк.

    - Гошева, ще бъда откровен с Вас. Старата няма как да я докараме дотук. Жената е възрастна, зле е с краката, въпреки че с главата работи добре. С голям зор дъщеря й я беше довела за разпит с такси от София до Плевен и обратно и знаеш ли какво стана. Говорих предимно аз .Даже в един момент се огледах да не би наистина да няма друг в стаята и аз да съм се опиянил от гласа си. И така- говорих , говорих. Обяснявах й как Невен е обмислял да убие и нея и дъщеря й, как е разговарял с човек , който е имал намерение да го наеме за целта. Посочих й ден и час , място, където е било възможно да се случи. Погледнала си в делото- това е кантората на нотариуса, в деня и в часа, когато са изповядвали след това сделката по продажбата на единия от наследените от тях имоти. Показах й, Гошева и снимките им , които Невен е дал на физическия убиец, за да го ориентира и знаеш ли как реагира бабето?

     Гошева наостри уши въпреки, че на моменти я обхващаше разсеяност, ангажирана в свои мисли.

    - Въобще не се притесни, не се разстрои или поне видимо по нищо не личеше да е различно и накрая каза :” Ще го лиша от наследство”. Стана и си тръгна. До вратата ме предупреди, че е стара и болна , че не може да ходи и да не я търсим за делото.

    - Благодаря, Иванов! Може би точно това исках да разбера. Надявам се да се вместя в срока или поне няма да Ви бавя изнервящо.

      „ Ще го лиша от наследство! Не беше ли това верният ключ” . Мислите на Гошева започнаха да се подреждат и отвътре се чувстваше сякаш си е отговорила на много въпроси и пъзелът започва да  се подрежда.Тръгна и на вратата се сблъска с Давидов и представилия се за адвокат на Невен-Атанасов. Взе си довиждане с тях и заедно с обзелото я спокойствие закрачи с отмерена походка.

      -Как е ситуацията?-Давидов изгаряше от любопитство да научи нещо от Иванов. На него му бяха възложили възобновеното разследване на убийството на Ина и подготовката на убийство на близките на Невен можеше да даде някакъв жокер.

    Иванов подмина въпроса му и се обърна към изпъналия се до вратата адвокат.

     -Атанасов, виждам, че ми представяте пълномощно да поемете защитата на Невен , но днес не съм в настроение. По-късно ще ви запознаяс разследването до момента. Дано нямате възражения и много искания , защото още съм млад за бели косми по главата.

     На Иванов никак не му се отдаваше да бъде сговорчив. Знаеше, че и Давидов няма да го остави на мира, но според него всеки си гледаше неговата работа и изобщо не се интересуваше дали е точният момент. Атанасов се превъртя на пръсти , драматично сложи ръка на гърдите си , каза” Слушам” сякаш е в казарма и си тръгна.

    -Давидов , нямам нищо с което да те зарадвам. Пашови са катили. Едва ли някой от тях ще проговори , за да се ориентираш в твоето дело. Ако тази Ина е имала в наследство имоти или пари , тогава мотивът за убийството й е ясен , а извършителят с голяма вероятност е Невен. Но , не е имала. Да вървиш по  мотив- от ревност , също ми се струва малко вероятно. Този не би се смутил от „ помагачи” и не би излезнал от кожата си, ако палавнацита го е заплашвала , че ще го зареже. Не знам какво да ти кажа. Не знам и на себе си какво да си кажа…

   Давидов набързо го сряза.

   -Я се стегни , бе, човек. Голяма работа, че си я докарал до никъде. Сякаш ще ти бъде за първи или за последен път. Каквото излезе. Ще поудължиш сроковете. Ще притиснеш анонимния свидетел за повече подробности или ако няма такива в крайна сметка ще върви на прекратяване и толкоз. Вярно е, че е понеделник и си се вкиснал от нещо , но не проявявай нервност още от началото на седмицата.

    -Добре де, разбрах.

  Иванов побутна небостъргача от папки под носа му. Подът се засипа с тях. Младият мъж скръсти ръце , въздъхна от дъното на душата си. Толкова му беше писнало, но бавно започна да връща предишния ред на бюрото си и седмицата се очертаваше динамична. Изненадите дебнеха отвсякъде.