На вечеря с дявола или участ престъпник - Надя Луканова

     Пашова се прокашля сякаш искаше да излезе от нея обземащото я недоволство. Държеше в ръцете си мобилен телефон , който днес се опитваше да не й върши работа. Провикна се още по нощница :

      -Ано!

      Имаше чувството , че няма отзвук в този нетолкова голям апартамент. След време, което й се стори като няколко празни дни в кухничката се появи дъщеря й.

      - Да беше тантурестта или с по-къс крак, щях да те разбера защо се влачиш така. Тролеите вече са подминали няколко спирки, а ти не можеш да се дотътриш да видиш за какво те викам. Може да е последната дума преди да изхъркам.

      -Маме, боли ме главата . Не спах почти през цялата нощ. Трябва наистина да поговорим.

       -Да не мислиш , че аз цяла нощ съм сънувала, че съм с баща ти в сватбения ни ден. И мен са ме налегнали черни мисли , но трябва да се държим поне , докато изведем Невен от занданите.

       -А след това какво ще правим?

       - След това ще повикате отец Николай да ме опее и ще ме изпратите , облечена в онези дрехи, които държа в гардероба за последния си път. Ще ме прелеете с отлежалото вино в мазето на апартамента ни в Плевен и правете без мен каквото искате с живота си  , но не забравяйте, че и отгоре ще виждам.

        -Не говори така, маме. Само ти си ми останала на този свят. Опитвам се да не мисля как ще продължа без теб, но не мога. Ти искаш да изведеш Невен от ареста и да го отървеш от Затвора. Спокойна си , че на твоята възраст и смъртта е избавление, но аз в остатъка от живота си постоянно ли трябва да се крия от Невен и да се вглеждам в хората да не би да ги е наел, за да ме убият. Такъв ли край си предвидила за мен. Ще изпратя някой лев на Елито. Тя знае как да разпредели парите и на кого по колко да даде. Някой ден може да остана на ръцете й.

       -Веднъж и ти да помислиш нещо, което е правилно. Направи го. Изпрати й повече пари, но не посочвай адреса ни. Детето ми , Невен може да разиграва полицаите, но мен няма да успее. Нали не си мислиш , че е толкова глупав да поръча да ни убият. Не завърши висше, но има акъл в главата си. Не знаеш ли , че винаги е измъквал по някой лев от хората като вземе страха им. Толкова ли си наивна? Помисли малко. На него му трябва наследство , но аз ще реша дали ще го получи и той най-накрая трябва да го разбере и да се примири. Знаех си, че като го откъснем от парите ни , ще побеснее , но ако му ги бяхме дали досега да ги е профукал и да е заминал за Портокаловия бряг да търси Ина.

     - Ти продължаваш да ме занимаваш с глупостите Ви. Не вярвам в такива измишльотини и най-накрая ми разкажи какво се е случило в онази нощ.

     -И това ще стане, но не точно днес. Остави ме сама да прозвъня няколко телефона и след това ще ти позволя да ми сервираш закуската.