Змейова невеста - Ради Ангелова

Живял някога в едно българско село змей. Старите мъдри хора спорели дали е добър или зъл, ала никой не дръзвал да го обезпокои. Суша дойде, змейова работа било, зъл ще да е. Черен облак с град подмине нивята, ей, този змей пак победи халата, добър ще да е. Така селяните от край време хортували.

Едно лято обаче настанали страшна суша и пек, класовете щели да прегорят. Юрнали се момците, сякаш само това чакали, давайте да трепем змея. Ама това не било проста работа. Един след друг юнаците се втурвали към змейовата пещера, ала никой се не завръщал. Селото оредяло. Пак се събрали селяците на мегдана, та да решат кого да пратят. Всички се чумерили и правели оглушки. Само Ганка рекла на либето си:

- Утрепеш ли змея, твоя съм.

Като почнали едни закачки и подмятания, Стоян се възгордял и отсякъл:

-Тъй да бъде! Утре змейова глава ще ти донеса!

Писнала гайда, екнали песни и се извило хоро. Лично Стоян го повел. Само Калина, Стояновата сестра, тихо заридала и заоплаквала брат си. Мислила, умувала, плакала и нареждала, ала не спряла брат си. Да иде да бори змея било въпрос на чест, сила и храброст юнашка, не искал да се отметне от думата си. А той щял да иде и зарад Ганка най-вече, че тя така му завъртяла главата. По-добре моята глава да падне, отколкото братовата, мислела си Калина.

Нали си приличат, решила се да го замести. Вечерта се събрали роднините да празнуват, а на сутринта щели да трепят земя, защото заран змеят бил по-слаб.

 Калина пуснала сънотворни билки във виното на Стоян и щом заклюмал, го завела в стаята, където той мигом заспал.

Навлякла дрехите му, скрила русите си коси под калпака, грабнала ятагана, яхнала коня и се втурнала нагоре към баира.

А там се чувал адски тътен. Змеят вилнял, ревал и бълвал огън и дори мравка не можела да мине вътре в пещерата. Като видяла каква е работата, Калина решила да го предизвика. Провикнала се:

- Хей, змия, криеш се зад огъня, а? Дай да премерим сили в честна битка, страхливецо!

-Ах, ти юнако напети, толкоз момци погубих! Мен мъж не може да ме убие, не се ли научихте вече? – прогърмял гласът на змея. Тя не се уплашила. Само брат ѝ да живее.

-Аз ще мога! – заканила се Калина. Нали била жена, може би наистина щяла да го убие. На сутринта щяла да стовари главата му в краката на брата си, а той да вземе Ганка. Щял да излезе герой.

-Я се покажи да те видя! Трябва да си много силен и смел, че да идваш тука! – креснал змеят.

Калина срам не срам, изпъчила се пред него. Насреща й змеят - голям, с тяло на змия, крака и крила просторни като навес. Като я видял такава хилава, така се засмял, че забълвал кълба дим. Калина се възползвала от разсейването му и с вик се втурнала да отсече главата му. Гигантският змей обаче само с два нокътя захвърлил ятагана ѝ надалеко, а нея избутал. Не щеш ли, калпакът паднал и разкрил дългите й руси коси. Калина не се предала. Искала да продължи битката, ала змеят се загледал захласнат по нейната хубост. Щом се втурнала, сграбчил я в шепа и изръмжал:

-Момците им свършиха, та жените си взеха да пращат на смърт. Колко сте зли хората!

-Ти си зъл, че ни навлече тази суша. Какво ще ядем зимата? Ще умрем от глад.

-Добър съм само като при мене има невеста. Моята Ганка ме излъга, пуснах я уж да се прости с техните си. Не се върна и залюби друг.

-Брат ми е, змейо, не си го давам – размърдала се Калина, ала змеят стискал здраво.

-Тогава първо тебе ще погубя, та да дойде глупака – рекъл змеят и отворил уста да я лапне.

-Аз ще ти стана невеста! Само прати дъжд и не убивай брата ми!

-Не съм вече толкоз глупав. Клетва дай и три пъти повтори! – изръмжал змеят.

-Змейова невеста ще стана, на тебе съм се врекла и твоя во веки веков оставам!

Дорде Калина го изрекла три пъти , змеят се преобразил на чуден момък.

Звездите ги венчали, луната ги благословила и дъждовна благодат като було покрила земята. На заранта заедно яхнали коне към селото.

Никой не разбрал как змеят бил сразен и кой бил хубавият момък с Калина, ала оттук насетне настанали благословени дни с радост, песни и пълни хамбари.