Приказната Гора - Лилия Вълчева

Чували ли сте нявга за една далечна земя,

която се наричала Приказната Гора?

Ако не сте - сега ще ви разкажа,

и причудливите й животни ще ви покажа.

Гората била тъй красива и омайна,

от дърветата със скъпоценни листа, сияйна.

В красиви цветни багри озарена,

ту оранжева и жълта, ту червена и зелена…

Вълшебни плодове там растяли,

малцина са тия дето са ги видяли!

Някои плодове здраве даряват,

други в опасност те поставят,

като те понасят във сън дълбок,

както спи зиме някой мечок.

Животните изправени вървели,

живеели дружно, пели и се смели.

В Приказната Гора живели в мир,

и всяка вечер устройвали си пир.

Катерицата Тамара свири на китара,

а след нея иде Светла – малката светулка,

която се включва с нежна цигулка.

Следва веселият глиган Йордан,

който удря по своя барабан.

Тук най-известната певица,

е лисицата Росица,

щом чуе мечокът да свири на рояла,

мигом песен е запяла.

Цялата горска веселба,

продължава чак до сутринта.

Почитали своя горски крал – нощ и ден,

мъдрият и справедлив елен Глен.

Но зад една висока планина,

дебнела ги страшна злина.

Там живяла злата магьосница Калина,

и власт над гората искала да има.

От години крояла своя пъклен план,

как да отстрани кралят Глен от там.

Някога злата Калина,

имала сестра Виолина,

тя била жалостива и добра,

и живяла в Приказната Гора.

Скарали се двете сестри,

че Виолина не искала да прави злини.

Тогава добрата магьосница със сетни сили,

направила могъщи магии,

които като защитен щит гората покрили.

От тогава Калина искала да си отмъсти,

и Приказната Гора да си присвои.

Нейните магии не действали в гората,

само при нея в планината…

Калина държала затворен един великан,

който решила да изпрати там.

Вместо нея битката да поведе,

вярвала, че няма да я предаде!

Великанът само от нея се страхувал,

а така свободата си изтъргувал.

Обещала му, че ще бъде освободен,

щом предаде му еленът Глен.

Тръгнал великана към Приказната Гора,

вървял дълго и стигнал през нощта.

Нежна музика около него се разнесла,

и миризма от сладки плодове се понесла.

Усетил глад, веднага плодове си набрал,

и даже не разбрал кога е заспал.

Животните в гората привършвали с веселбата.

Всеки бързал да си върви,

та да легне да се наспи.

Пръв видял заспалият великан,

веселият глиган Йордан.

- Я, какъв човек голям!

Бързо приятели, елате насам!

Скупчили се всичките там,

огледали дали е сам.

Обади се лисицата Росица:

- Да му ударим ли плесница,

че от грешните плодове е ял,

и дълбоко е заспал?

- По-добре някой кралят Глен да повика,

сигурно ще иска да го разпита,

за да знае все пак,

приятел ли е, или враг! – каза катеричката Тамара

- Ей, сега ще го повикам,

веднага отлитам! – отвърна малката светулка Светла

След малко се завърна с мъдрият елен.

- Нека здраво да го вържем. – нареди им Глен

Вързаха здраво страшния великан,

и зачакаха да се събуди сам.

Събуди се великанът и опита да се изправи,

ала не помръдна и това никак не му се понрави.

Веднага разбрал, че е хванат в капан…

- Веднага да ме пуснете – изревал страшния великан

- Първо ни кажи защо си дошъл,

трябва да знаем добър ли си, или зъл?

Никой при нас не идва без покана,

за непознати имаме забрана! – отвърна Глен

Великанът бързо разбра,

че за него няма свобода.

Дали ще е при злата Калина в плен,

или вързан тук от еленът Глен,

свободата му ще си остане само мечта,

никой не ще му помогне сега.

Всичко им разказа за коварният план,

би направил всичко, да го освободят от там.

Смилил се над него еленът Глен:

- Ето какво ще сторим, довери са на мен!

На следващия ден се върнал великанът в планината,

носейки на гръб кралят на гората.

Щом ги зърнала магьосницата зла,

запяла щастливо:

- Падна ли ми сега?!

Браво великане, свърши работа добра,

връщай се в тъмницата сега!

- Но каква тъмница, обеща ми свобода? – попита я уплашен великана

А магьосницата само се изсмя…

- И дете не би повярвало на обещания от мен,

сега ще омагьосам горският крал Глен!

Тогава великанът предложил:

- Добре, ще ти бъда верен слуга,

но нека заедно празнуваме сега!

Все пак заслугата е моя,

Приказната Гора да стане твоя!

Ще налея в две чаши сок от нар,

взех го от гората, за тебе дар!

Ала сокът бил направен от вълшебните плодове,

които сън дълбок извикват, само от глътка-две.

Калина чашата със сок изпила,

и на пода се строполила.

- Планът проработи. – каза Глен

- Бързо да я хвърлим в плен!

Нека в собствената й тъмница да лежи,

да видим сама, колко дълго ще издържи!

- Свободен си вече. - каза Глен

- Върни се в Приказната Гора със мен,

ще бъдеш горски пазител и наш покровител!

Зарадвал се великана и приел кралската покана.

В гората ги посрещнали с веселба и пир,

за да отпразнуват настъпилият мир.

 

 

 

 

 

 

Край