Косе Босе и Ежко Бежко-пътешественици - Велка Георгиева

Както всяка приказка прекрасна и тази започва така-с обещание за приключение, много забавление и не по-малко въодушевление. Затова, да не  губим повече време, а да започваме нашата вълшебната история така, както винаги започват чудните неща-имало едно време...

Имало едно време, двама приятели добри, познатите на всички деца - Косе Босе и Ежко Бежко. Те живели в чудно красива планина, Витоша казвала се тя. Наоколо имало много зеленина, чиста вода и ароматни горски цветя. С Кумчо Вълчо и Кума Лиса първи приятели били, а с бързите сърни, често Зайко се състезавал в разни игри. Ежко най-много обичал, с Баба Меца да събира листа, ябълчици и други полезни и вкусни неща. Забавлявали се безгрижно, сред приятели добри и много, много игри. Но, както знаете и вие, мили деца, всеки иска да пътешества, да посети непознати места, да срещне различни чудновати същества.Речено-сторено! Решили те, като за начало, да подготвят храна, топли одеала и задължително компас, за не се загубят от раз и пътешествието да приключи завчас.

-Накъде ще поемем, приятелю? – попитал Ежко.

-Хмм, нека е на юг - отсякал Зайко и двамата приятели добри, тръгнали на път призори.Все по-нагоре и по-нагоре, катерили се двамата, неудържимо по скали и височини.Минали през напълно непознати за тях места, видяли безброй, стотици чудни езера, дори имало седем, близо едно до друго нареден, които много интересни и познати на всички ни форми били възприели.Едно им заприличало на око, друго на три листа, трето било като сълза.

-О, виж каква чудна страна, неземна красота е това, къде ли се намираме сега-попитал Зайо.

-Не знам, но много ми се спи, нека легнем, пък на сутринта, с нови сили ще продължим по пътя -тежко, тежко, промълвил наш Ежко.

Толкова били уморени, че намерили бързо една канара, сякаш точно за тях, застлана с клони и листа, и там разпънали одеала.Заспали на мига и се пренесли в страната на сънищата. Засънувал Ежко странен сън. Голяма сянка надвиснала над него, нещо страховито извисило глас. –Какво правиш в моето гнездо, дошъл си да ми счупиш яйцата и вземеш децата? Разтреперил се Ежко и цял облян в пот, скочил рязко от канарата, за малко да си строши главата. Претъркулил се надолу и едвам успял, на първото попаднало дърво да се подпре и падането си да спре. Но, о, ужас, това не било сън-над него огромна, непозната птица, гледала ядосано и обяснението на Ежко прозвучало много нескопосано.

-М..нееее, аз...ние с моя другар, верния и добър заек засмян, пътуваме по света, за да

опознаем нови места и, и, и, зекнал Ежко от притеснение, и да намерим още приятели-опитал той да даде обяснение.Споменайки Зайко, Ежко изведнъж осъзнал, че от дългоухия му приятел, няма ни следа. Ох, дали тежка участ го е връхлетяла и голямата птица го е изяла-свило се мъничкото, ежино сърце. Но за наша радост, не, нищо подобно не бе сполетяло плашливото, скокливо приятелче. Просто Зайко предпазливо гледал отзад, леко притепервал и боязливо пристъпвал назад.

-И как точно тук, в моето гнездо решихте да се настаните и неканени да заспите -със строг глас попитала птицата. Знаете ли кой съм аз? Скалният орел! Застрашен и много пазен вид, обитавам по-високи места и това е моята планина! Чакам логично обяснение, иначе ще считам вашето нахлуване за престъпление!

Едва сега, на светло, Ежко видял, че те били в голямо гнездо, в което освен клони и листа, имало и две големи, бели яйца.

-Извинете ни много, господин орел, нямаме лоши намерения, имате нашите уверения. Моля Ви, приемете извинения! Ние сме просто пътешественици любопитни, доста неопитни и въобще не апетитни.Тръгнахме от България по света, за да видим нови и чудни места.Нашето родно място е Витоша, една прекрасна планина, тя е и първия парк в нашата страна. Ето, вижте, носим одеала, кошница с храна и дори компас, за да знаем къде се намираме и коя посока избираме.

-Ха-ха-ха - гръмно се засмял скалният орел. Та, вие още сте в България, мъничета, в най-високата планина в нашата страна-Рила. И не само това, Рила дори е първа по височина, и на Балканите тя. Явно не сте добре ориентирани, и въпреки този компас, въобще не сте в час, подсмихнала се голямата птица.

-Нима още сме в нашата мила страна-недоверчиво, но вече не така боязливо, Зайко се показал и вече по-уверено казал:

-А тези много интересни по форма езера, сигурен ли сте, г-н Орел, че се намират в България, а не, например, в Австралия?

Скалният орел разперил крила и гордо извисил своята глава.

Да, наричат се Седемте рилски езера и не сте се заблудили, а правилно сте преценили, заради чудноватата си форма, с тези имена са се сдобили - Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното.

-Ехааа-съвсем непринудено извикали Зайко и Ежко, и учудено, поклащали глави.

Усмихнал се и скалния орел, вече не изглеждал ядосан, а напротив, съвсем вежлив и много учтив.

Голямата птица им разкала още много интересни неща за Рила планина, а Ежко и Зайко пък с историята на Витоша я запознали .Разбрали се скоро, когато малките се появят, да им се представи възможност в полет да се изявят и цялото скално семейство, на Ежко и Зайко да гостува.

И ето, че идва край на тази история, но вие, малки читатели, не унивайте, защото нашите  верни приятели са решили, много скоро отново на пътешествие да поемат и нови, непознати планини да превземат. И тъй като няма как след Рила планина, да не следва нова, непозната земя, посоката отново ще е юг, все по-надалеч от тук!

 

 

 

                                                                                                                       

 

 

 

                                                                    

 

-