Магьосникът и неговите деца - Ахинора Младенова

Живял някога зъл и алчен магьосник. Той се стремял да завоюва повече земи и богатства, а тези, които се опитвали да му се опълчат, превръщал в същества и дървеса от злато, и те завинаги оставали в плен на растящото му царство. Магьосникът имал две златокоси деца – момче и момиче, които били близнаци. Те живеели в златен дворец на върха на Златната планина, но не им било позволено да напускат пределите на двореца. За тях се грижела една фея, която магьосникът отвлякъл преди години, когато нападнал нейното царство.

Самата си жена магьосникът превърнал в златна ела, тъй като тя се опитала да избяга с двете им новоредени деца. След сватбата им магьосникът показал истинския си нрав, отнел трона на баща й и го превърнал в златен бор, и заплашил, че всеки, който дръзне да му се опълчи, ще бъде споходен от същата участ. Жената на магьосника се страхувала от него и от това какво той може да направи на децата им в пристъп на ярост и затова решила да избяга с тях, но магьосникът разбрал за нейното предателство и за наказание превърнал нея и целия й народ в златни борове и ели, за да не могат никога да си тръгнат от планината, която започнали да наричат Златната планина. А на децата си той казал, че майка им е умряла при раждането.

Горките деца нямали представа, че всички красиви борове и ели около тях са всъщност техният омагьосан народ. Често си играели под елата, която стояла до портата на двореца, и им се струвало, че сякаш тя свежда клоните си към тях, за да ги погали. Тази ела била омагьосаната им майка, която те смятали за мъртва. Така във весели игри и закачки почти минало детството на децата. Те нямали представа колко зъл и жесток бил техният баща, защото го виждали два пъти годишно за по 3 дни и нощи и винаги в ранни зори на четвъртия ден той потеглял, носейки се на крилете на черния си змей. А когато идвал да ги види, той винаги им носел красиви подаръци – златно мече, златна лисица, златен гълъб, златна рибка – всички били златни и уникално красиви и все едно не били просто животни.

Един ден, когато децата били на 12 г., те видели тяхната любяща фея, която обичали като своя майка, да плаче. Дълго я увещавали да им каже защо плаче, докато най-накрая тя склонила. Тя им казала, че днес нейният син щял да навърши 15 г., но тя не знаела нищо за неговата участ. Децата се изненадали, че тя има син и я попитали защо не иде да го потърси. Тогава тя им разказала, че няма как да си тръгне от двореца, тъй като баща им държал ключа за портата у себе си, а само с ключа можела да се отвори, защото била омагьосана и без да е отключена и пиле не можело да прехвръкне през нея. Феята им разказала още как преди 12 г. магьосникът нападнал нейното царство и тя се съгласила да дойде с него доброволно и да се грижи за двете пеленачета в продължение на 12 години, ако той помилва народа й. Но 12-те години изминали, а баща им й казал, че никога няма да я пусне и че още преди 12 г., след като я отвел, се върнал и превърнал всички нейни поданици, които успял да намери, в златни пеперуди, които се пръснали по цялата земя.

Децата решили да помогнат на феята да избяга при следващото идване на баща им, което щяло да бъде след няколко месеца за техния 13-ти рожден ден. Те планирали да вземат тайно ключа от баща си, докато спи, да отключат портата, да пуснат феята, а след това да заключат портата отново и да върнат ключа преди баща им да се е събудил, това, планирали да направят преди да са пропели първи петли на четвъртия ден, непосредствено преди баща им да тръгне за пореден път. Така той нямало да разбере, че феята е избягала, а като се върнел следващия път, щели да му кажат, че тя е умряла и в една от нощите отново щели да вземат ключа от баща си и те самите да избягат.

Изминали няколкото месеца и магьосникът се върнал, за да отпразнува рождения ден на децата си. На четвъртата сутрин, преди да пропеят първи петли, децата се промъкнали в покоите на баща си и взели златния ключ, който стоял на масата до леглото. Веднага след това децата и феята се отправили към портата, отключили я и се сбогували с феята. След това заключили и се отправили към покоите на баща си. Не щеш ли обаче, черният змей на магьосника спял леко и дочул дрънченето при отварянето и затварянето на портата. Децата върнали ключа и отишли в стаята си и застанали пред прозореца, за да наблюдават кога баща им ще си тръгне.

На зазоряване магьосникът отключил портата и тъкмо се отправял към черния змей, за да се покачи на крилете му, когато той му рекъл – „Господарю, май ти предоверил си се на двамина, а може и на трима. Дочух аз как портата кънти, докато господарят спи.“ Магьосникът побеснял и в тоз час се втурнал към покоите на децата и феята. Те от прозореца си видели, че нещо не е наред и хукнали да се крият. Успели да излезнат на двора и искали да избягат през портата, когато на пътя им се изпречил черният змей, а след малко дотичал и баща им.

Старият магьосник, обезумял от гняв, искал да накаже децата си за предателството, както бил направил с майка им преди 13 г. Той им рекъл – „Деца, лъжливи, вие сами съдбата си изковахте и страданието избрахте. Проклинам ви аз в тоз час да се превърнете в змей и сърница и веч тъй да останете.“ Едвам изрекъл това магьосникът и момчето се превърнало в змей със златни люспи, а сестра му в сърна със златни копита. Обаче, тъй като портата била отключена, младият змей избълвал огън срещу черния змей и баща си, които не очаквали и се отдръпнали, грабнал сестра си и полетял с нея през портата. Той летял толкова бързо накъдето му видят очите, че баща му и черния змей не могли да ги догонят.

Така бедните деца се скитали по света, предрешени като змей, който всички гонели и искали да убият, защото вярвали, че иска да им направи зло, и сърна, която пък била преследвана от диви животни и ловци. Братът и сестрата пак били неразделни, даже се чували истории за необичайното съжителство между змей и сърна. Така в непрестанно преследване и криене изминали седем години от живота на брата и сестрата. Те вече били загубили всякаква надежда, че някога ще възвърнат човешкия си облик и просто се надявали, че ако ги застигне гибелта, то поне да бъде едновременна, за да не остане единият сам да се скита немил и недраг по света. Навлезли в странна гора, в коята никога не били идвали преди, и изведнъж попаднали в капан, някой хвърлил върху тях мрежи, от които не могли да се измъкнат, понеже мрежите били вълшебни. В следващия миг били обградени и пред тях се изправил младият цар на феите с няколко от своите поданици. Понеже царството му било разрушено от змейовете на злия магьосник преди много години, младият цар изпитвал ненавист към всеки змей, а тези, които дръзнели да стъпят на земята му, ги очаквала зла участ. Но преди да предприеме каквото и да е действие, при младия цар дошла майка му, която била именно феята, която отгледала двамата близнаци. Макар и омагьосани, тя успяла да ги познае. Помолила сина си да ги освободи, а след това те й разказали за всичките беди и перипетии, през които били преминали за последните седем години. Свило се сърцето на феята, защото тя обичала близнаците като свои деца. Казала им, че магията на баща им може да бъде развалена само от силата на любовта или от тази на смъртта. Но как да стане това, любов как да открият – кой би обикнал змей и кой би отдал сърцето си на горска сърна.

В близкото царство, младата царкиня се разболяла тежко и била на смъртно легло, а само сълзи от змей можели да я излекуват, ала как да накараш змей да плаче, когато змейовете са коравосърдечни. Но царският син, братът на царкинята, много я обичал и не можел да я остави да умре без дори да е опитал да изпълни невъзможната мисия. Дочул той, че са виждали необикновен златен змей в съседната гора, който живеел със сърна със златни копита, която той закрилял и пазел от диви зверове и ловци. Отчаян бил царският син, затова решил той да отвлече сърната, за да натъжи звяра. Речено – сторено, не минало много време и царският син устроил засада за змея, за да може да отвлече сърната в това време. Не щеш ли, обаче, засадата не сполучила и разлютеният змей започнал да бълва огън, за да го спрат войниците на царския син започнали да стрелят по него. Няколко стрели го ранили тежко и звярът почнал да вие от болка, чула това сестра му и му се завтекла на помощ, но една стрела я пронизала в сърцето и на земята паднала мъртва не сърната, а красивата златноруса девойка – магията за нея била развалена. И заридал змеят тогава, наобиколили го царският син и войниците. Проговорил змеят с човешки глас – „Ти защо сърничката уби, тя беше моята звездичка, тя беше моята сестричка.“ И погледнал девойката царският син и горчиво съжалил – „Не исках аз да я погубвам, животът й млад да отнемам, исках аз само моята сестра от смъртта да спася.“ Разказал той историята на змея и змеят се съгласил да даде сълзите си за младата царкиня, за да може поне тя да живее.

Оздравяла царкинята, а младият царски син поканил змеят да живее при тях в двореца за благодарност, а за девойката-сърна поръчал той вълшебен стъклен ковчег, който щял да запази хубостта й като в мига, в който умряла, за да може змеят да идва и да я вижда всеки ден и да не се чувства толкова самотен. Но освен змеят и царският син я посещавал всеки ден, и ден подир ден той се влюбил в нея и решил, че никога няма да се ожени, а всеки ден до края на живота си ще идва да вижда своята любима. Младата царкиня пък прекарвала все повече време със змея, докато един ден не му казала, че го обича и че иска да живее с него независимо от това, че е змей, тя целунала змея и в тоз час пред нея се явил красив златокос юнак. Решили те да се оженят, а в деня на сватбата юнакът-змей отишъл да види сестра си, много се натъжил, че тя няма да е с него на сватбата и решил поне да я прегърне, отворил ковчега й, но не успял да сдържи сълзите си, те облели лицето на сестра му и тя отворила очи. Сълзите на змея продължавали да бъдат вълшебни, но никой не знаел. Възрадвали се всички и в тоз ден вдигнали две сватби, а не една.

Дочул злият магьосник за съдбата на децата си и черното му сърце се пръснало от яд. Развалила се тогава неговата черна магия за всички, които бил омагьосал, и от златни същества и дървеса, превърнали се те отново в хора. Отишли тогава юнакът-змей и жена му да живеят в неговото царство, където ги очаквала майка му, а девойката-сърна и царският син останали в неговото царство. И така те заживели мирно и честито, и все още живеят така в тази далечна вълшебна земя...