Приказка - Боряна Калис

Живяла нейде преди много, много лета,

в Светът на мечтите, Волна птица с корона –

нейни били океани, морета,

жаркото слънце, ветровете бездомни,

градините ярки, тънките мрени в бързи потоци,

смълчани в зелено гори и градовете с порти ковани–

с изписано дърво в цветовете, отразени в небето...

Животът в Света на мечтите се реел щастливо,

като огън в камина, запален за двама,

като слънце погалило устни  събудени,

като плод, събирал нектар за нечия жажда,

като запалени свещи на маса,

когато някой някого чака,

като врата отворена за странник,

като дете с венчелистче, което къса в унес

белите листенца на цвете – маргарита

и повтаря, като ромон –

обича ме,  не ме обича,

като детство босоного в дъхави поляни,

което без спиране тича..

Такъв бил животът в Светът на мечтите.

Но се случило друго...

Веднъж,

Волна птица с корона зърнала хребет чутовно висок и

литнала с писък нагоре, нагоре,

да достигне далечния хребет –

Връх самотен и горд,

огряван от кървави залези,

погалван от розови изгреви,

когато още земите тънели в мрак...

Летяла Волна птица с корона

нагоре,

нагоре,

нагоре

тя не посмявала, дори за миг,

да погледне надолу,

а Връх самотен и горд бил

високо,

високо,

високо...

тя достигнала вече до там,

където няма ветрове,

а лумналото слънце жари

с цветни багри –

сюрнали се в звездни бездни...

Летяла Волната птица с корона

нагоре,

нагоре,

нагоре,

а Върхът бил

високо,

високо,

високо...

едничката мисъл трептяла в сърцето

гнездо свидно да свие там,

горе в небето...

Върхът я посрещнал самотен,

без звук,

а сърцето на Волната птица с корона

се пръснало громко,

когато крила отмалели

докоснали ледено рамо...

Волната птица – царица

отнесла Светът на мечтите

в небесните бездни звездни

там, горе,

където сърцето разбито ридае...

Върхът е отново самотен, завит с отмелели крила,

на Волна птица с корона –

владетелка някога в

Света на мечтите...

От тогава, там, по земите, където са хората,

всички с горестен взор гледат нагоре,

с едничката мисъл в сиротни души –

Светът на мечтите да слезе

чак до вратите притворени

и да помилва с щастие

дните...