Приказка за мухите - Надежда Станулова

Бзз,бзз, летят, бръмчат, въртят се. Ася изля сокчето на масата. Долетяха мухите. Седнаха, пиха..

-Ася, вземи парцала  и изтрий – каза мама.

- Не мога, мухите са страшни, страх ме е да не ме нахапят. Много са мръсно. Имат големи очи. А днес си облякох нова розова рокличка.

Мама поклати главата си, взе парцала и изтри масата. Прогони мухите с ръка.

- Трябва да помислим за препарат. Има много мухи. Как може да се страхуваш от тях? Не разбирам – мърмореше под носа си мама.

Ася наистина се страхуваше от мухите. Будеха в нея погнуса. Можеха да я захапят, дразнят, ходят по носа й, да я събудят рано. Ася не обича и умрели мухи. Семейството на момиченцето има къща и градинка. Не може да се избяга от наличността на мухи, просто не може. Семейството й тълкуваше това като дивашко държание на малка елегантна госпожица. Петгодишната кралица може да се бои от мухи, дори от паяци. Какво ще стане, ако се уголемят повече?

- Как да помогна на Ася? – мислеше си мама.

- Ще порасне- успокояваше я татко. – Трябва й принц или робот – пазител от мухите.

Родителите на Ася отидоха до магазина и купиха рицар за битката с мухите

-          Ася, заповядай. Това е рицар Ян.Пази от лоши мухи. Ще ти помогне – каза татко.

Ася погледна родителите си, а после и рицарят и поклати глава.

-          Изглежда играчка. Дори не се и помръдва. Как мога да убия муха?

-          Играчките не живеят, когато не гледаш към тях, няма те или спиш.

-          Не знам – каза Ася- ще видим.

Минаха дни, нищо не се промени. Ася се страхуваше от мухите, рицарят стоеше на рафта в готовност за битка с лошите мухи.

-          Можеш да си вземеш рицаря с теб у баба ти. Утре ще отидем там с колата. Трябва да му дадеш шанс. Може да започне да те защитава.

На сутринта Ася и родителите й тръгнаха с автомобила. До бабата се пътува половин час. Момиченцето обича да пътува с кола. Успокоява я, дори и заспива. Първо къщички, после ливадки, поля, едно дърво, две дръвчета, докато Ася заспа…

-          Внимание, спри! Не се приближавай! Ръцете горе! Имам меч и няма да се поколебая да го използвам.

Черната Виола вдигна ръце. Какво можеше да направи? Била беззащитна. А черният Прилеп в това време застана пред нея и я закри със собственото си тяло. Предпочете да загине, отколкото да позволи да убие своята любима.

-          Убий мен, рицарю. Позволи на Виола да отлети. Имаме деца. Кой ще се грижи за тях? Кой ще им носи кристалчетата захар, които изсипва Ася? Кой ще си топи крачетата в разлетия чай?

-          Ще ви убия и двамата – крещеше рицарят

 

На Воиола й премаляваше от страх. Черният прилеп губеше надежда като виждаше лицето на страшния рицар. Това е краят. Мухата не е оса. Можеш да избягаш и нищо вече. Рицарят извади страшния меч. Цветовете изчезнаха. Всичко потъна в мрак…

-          Край! Ставай Ася, баба ти стои пред къщата. Чака ни.

-          Мамо, бабо, а къде е Виола и нейният любим? – помислила загрижено Ася.

Две мухи се разхождаха по прозореца на колата.

-          Живи са – помисли си Ася.

От тогава тя си промени мнението за мухите. Престана да се бои.

-          Рицарят ти помогна – казал бащата – Нали ти казах?