ПРИКАЗКА ЗА ВОДОПАДА- Дея Хари Харалампиева

Имаше едно време една девойка, която живееше с един вълшебен спомен за едно вълшебно място. Този спомен я водеше през живота и я правеше такава, каквата беше. Помагаше ѝ да не се отклонява от  пътя, който бе избрала преди години.

Един дин девойката реши да заведе приятеля си на водопада, същия онзи водопад от спомените,  който я бе променил. Не беше ходила дълго време там, но най- после след  много години тя щеше да се завърне на онова прекрасно и диво място. Представяше си как двамата се катерят по скалите срещу течението и как стигат до малката пещера,  покрита отгоре с трева и лиани, спускащи се като завеса. После щяха да се проврат през малка дупка и да се озоват сред кръг,  обсипан с трева, а щом погледнат нагоре, щеше да се случи магията.  Там се извисява нова пещера  - дълга и светла, обсипана с цветя,  а от върха ѝ  водопадът води началото си. През малък отвор отгоре се провира светлина. Надвиснала е скала, красива и величествена, но щом човек стигне дoнея,  пред него се открива ново езеро,  в което спокойно се носят водни лилии.

Беше се унесла в своите спомени, както тя често правеше, и не разбра кога са стигнали. Но забеляза, че нещо се бе променило – реката в подножието на водопада бе мътна и водата бе изхвърлила на брега няколко боклука. Тя не им обърна внимание, защото бе убедена, че онова прекрасно място не може да бъде застигнато от хорската глупост. Колко много се лъжеше!

Двамата се изкачиха по скалите срещу течението и се озоваха там, където преди години беше започнало всичко. Но лианите ги нямаше, а гората зад тях отдавна беше изсечена. Цветята бяха повехнали и на тяхно място имаше стъкла и пластмаса. Тя се натъжи, но от друга страна, това бе само началото, нали? Провря се през дупката, която сякаш бе отесняла, и се ужаси!  От мястото, което тя помнеше, нямаше и следа! Това бе напълно различен, мръсен и мрачен водопад, който нямаше живот в себе си. Фасове и мръсна вода заместваха цветята и красотата. Когато стигнаха върха, лилиите ги нямаше и вместо тях се поклащаха бутилки върху повърхността на мръсна вода.

В този миг нещо в нея се пречупи. Тя сякаш повяхна, не разбра кога се прибра вкъщи. Тя стана напълно различен човек - мрачен и неспособен повече да съзре красота около себе си, защото надеждата я бе напуснала и реалността я бе застигнала като вълна.

Но тя дори не подозираше, че в онзи съдбовен ден двамата приятели не бяха сами на водопада. Едно малко същество я беше наблюдавало и беше забелязало промяната, настъпила у нея. В  това злочесто събитие точно то съзря и решение за изход.

На малката фея ѝ отне много време, докато намери човека, който единствен можеше да помогне на девойката. Завари момичето да седи само в стаята си, и без да му мисли, потропа на прозореца. Девойката в първия момент се уплаши, но когато огледа миниатюрното същество по-добре, една искра в нея пламна и тя го пусна в стаята, защото още не беше забравила най-хубавия си спомен... Макар и да не знаеше езика на феите, тя разбра какво ѝ казва, а може би точни този глас я бе водил през живота ѝ. Феята говореше все едно ромолеше вода и подухваше бриз. С мелодичен глас, който навяваше толкова много спомени, създанието призоваваше за помощ. Но как да помогне?! Момичето все пак беше обикновино човешко същество!

            Работата беше трудна, защото няма магически начин да премахнеш бутилките, оставени от човек. Затова феята се погрижи цветята и дърветата да пораснат толкова бързо, колкото бяха изсъхнали. Оказа се, че реката е мътна заради множеството отсечени дървета нагоре по течението. Но нито малко същество като феята, нито само едно обикновено момиче  биха  могли да поправят това. Аз помогнах на онзи водопад, а сега е ваш ред да го спасите...