СВЕТЪТ, КОЙТО ИСКАМ ДА СЪТВОРЯ - Мира Викторова Костова

Преди няколко милиарда години си седях на Меркурий, хващах тен и се радвах на тази прекрасна планета. Тогава дойде най-добрият ми приятел – Марко. Седна до мен и се заговорихме.

Той ми каза, че дори и да притежавам много други сили, не мога да сътворя осма планета. Обзаложихме се! Станах и взех малко лава, направих я като топче, след това добавих малко глина. Помислих си: ”Добре е, но трябва още един слой.”Парче камък щеше да ми свърши работа – започнах да го лепя върху глината, но не се получаваше равномерно. Затова в празните пространства сложих трева и растения, а на местата, които бяха по-добре оформени, излях вода.

Някъде Земята беше по-изпъкнала, и тези релефи нарекох планини. Но имаше и по-вдлъбнати места – тях назовах равнини и низини. Земята започна да нараства все повече и повече, докато не стана по-голяма и от моята родна планета.

Но пак не ми харесваше нещо – творението ми се струваше скучно, доста статично... Ха! Сетих се и плеснах с ръце! Взех малко мляко от куче (Да, мляко от куче – на Меркурий кучетата дават мляко!) и създадох всички бозайници и тревопасни животни. След това отрязах месо от скакалец (на планетата ми те са като тиранозавър рекс), моделирах го по много различни начини и създадох всички хищници.

Но пак нещо не достигаше!

Реших да създам и човека.  Взех от всички съставки (без лавата) и го създадох. Вдъхнах му от моя дъх и той оживя. Човекът се хранеше с всичко и с всички. Дарих го със здраве, разум, надежда, талант, облякох го с дрехи, дадох му и огъня. Тогава човекът ми беше благодарен и ме почиташе, затова го дарих и с безсмъртие. Но след като създаде поколения, ме забрави и затова му отнех тази възможност.

Вече се чувствах удовледворена. За да бъде още по-добро творението ми, създадох и някои забележителности, които да приковават погледите на междупланетни пътешественици – пирамидите, Великата китайска стена, Мачу Пикчу и др. Но хората лека-полека си присвоиха и тях като свои творения. Губех контрол! Затова реших да се смаля и да се смеся със земното население.

Сега от време на време прелитам до Меркурий да видя Марко и семейството си.

А като ме обявят на Земята за издирване, се оправдавам с факта, че пак съм катерила Еверест. През останалото време работя като ветеринарен лекар в Швейцария и съм вегетарианка. Имам приют за всякакви животни и ако някой от служителите ми не се грижи добре за тях, на момента го уволнявам. А като се ядосам на хората, качвам се отново на Еверест, връщам си истинските размери и пускам по някоя гръмотевица.