ХИТРАТА БАБА - ЛиаНик

На една стара жена от село синът и се разведе. Поживя той някое време сам с детето , но като видя, че не върви самотен живота, реши да си намери другарка.Така се събра с по-млада от него, наскоро развела се жена с малко дете - момиченце. Заживяха си двамата, гледаха си децата и се спогаждаха. Старата жена също си отдъхна от притесненията, които терзаят всяко майчино сърце.

Мина се не мина време, стопли се и пролетта пукна навън цветна и гиздава, като мома натъкмена за селския сбор. Размърдаха се хората, кой по работа, кой за удоволствие, изпълниха се уличките на малкото селце с глъч. И в махалата на старата жена, взеха да се събират по пейките и пред портите, кой къде завари, да продумат някоя дума, че зимата ги беше притиснала студена и зла и сега човешката им душа имаше нужда от промяна. Баба Янка, така се казваше старата жена, и тя излезе. Не обичаше много да седи до тези дърти свраки, както често им казваше, когато си мърмореше сама. Показа се два-три пъти от портата да нагледа да не идват животните, та да ги прибере. Имаше си тя няколко козички, та мляко и прясно сиренце да праща на младите и децата в града. Всяка сутрин  ги изпращаше, а вечер посрещаше добитъка си. И сега, като пукна пролетта, козарят взе да ги извежда по-често на паша. И, както всяка привечер, баба Янка чакаше своите дружки, така им викаше тя на козите. Но една доброжелателна съседка я съгледа от пейката, и реши да се направи на важна, че нейните деца работят на хубави и заплатени места,а и са добре задомени, взе да се хвали, ама реши да блесне още повече, като отдума синът на старицата. Затова, като я съгледа  баба Станка,така се казваше съседката, се провикна:

-Бре, Янке, ма! Какво правиш? Цяла зима не си дошла да си похортуваме, да се разтъжим. Я ела, виж и Гина и Ката от другата махала са дошли! Ела, та и с тях да се разтъжиш!

Стана неудобно на баба Янка  да откаже и така  чакаше, та реши да се присъедини към пролетната  седянка.

-Е-е-е, Енке, не идваш ма! Да се видим, да се оплачем, че и похвалим кой каквото има. А рода сме! - подхвана я Гина, нейна родственица, ниска, трътлеста жена с опулени малки очички, кацнали върху заострения нос, несиметрично поставен върху дундестото лице.

-А Гине! То време не остава. Събота и неделя я децата при мен, я аз в града при тях, и пак бързам да се прибирам,че нали добитък имам! Иска гледане.

-А така е ,така е. Добитъка ръка и грижа иска. Че то твоя син нали се разведе. И сега, какво правят двамата с внука ти сами в онази кутийка в града.Тука да си дойдат! Ти да им шеташ, и те да ти са отмяна.

-А, тя Янка, като не сте я виждали не знаете. Втора снаха и доведе Марин. Милкана и казвали. И сега, и момиченце имат. Че то от друг май  е ма Янке, не от сина ти нали? - и без да дочака отговора баба Станка  продължи, – Интересно име има това момиче: Данана, Димана, ай, май Дияна беше! Нали? Откъде го измислиха, а? Сложно име? На кого го е кръстила сегашната ти снаха?

Баба Янка беше висока, кокалеста жена, жилава по характер, добра и справедлива по душа, животът я беше блъскал и я оставил вдовица млада, едва на 40. Един син си имаше тя и козичките - друго не и остана, освен на децата да се радва. Проумя тя намеците на съседката си. Тъкмо се подготви за дълго седене и приказки с тези доброжелателки, когато в далечината се чу блеенето на първите кози. Затова, като се усмихна, вдигна гордо глава, очите и светнаха, а мургавите и бузи се зачервиха от радост, тя отвърна:

-Че на кой да е кръстено детето! На мене е, я! Вии пък, какви сте изостанали! От модерни имена не разбирате, ли? Аз съм Янка, че то внучката е Диянка. Какво има да му се чудите, толкоз?

Стресна се съседката, опули се братовчедката, а баба Янка се надигна от пейката, взе си тояжката и се запъти да посрещне своите си добичета. Зад гърба си остави да зеят цели три други дърти кози, издоени от нея, без дори да го осъзнават.Че то не е напразно казано:Хитрата баба ще те набие и без тояга!