Камен и неговата любов - Вяра Недкова

В далечни, стари времена живеел беден човек на име Камен. Той бил млад и красив, но всичко , което притежавал били две овце.Някога имал красива и мила годеница, но един ден тя изчезнала и никой повече не я видял. Дълго и неутешимо страдал Камен, нямал вече радост в живота си. Единствено животинките му останали другарчета и всеки ден, той ги водел да пасат на най- хубавите поляни. Една нощ много окъснял, неусетно паднал мрак. Селото било далече , а през нощта неможел да се прибере. Решил да нощува на една хубава полянка, до малко  езерце. Страхувал се през нощта да не го нападнат вълци и да изядат овцете, затова ги завързал за себе си с едно въже. Заспали спокойно и сладко. По сред нощ го събудила нежна песен. Отворил очи и какво да види. Приказна девица, цялата в бели одежди. Зовяла го с магическа песен. Станал и като хипнотизиран се запътил към самодивата. Тя посегнала ръце, да го привлече, към себе си и да го омотае в самодивската магия. В този момент водата на езерцето се надигнала и от там изскочил призрачен демон.  Водния дух – Водник  грабнал младежа и докато се опомни го повлякъл към дъното на езерото.

-Веднага остави момчето ми! – разкрещяла се разярена самодивата.

-Какво право имаш, той е мой.-крещял водния дух и го дърпал към себе си.

Камен не можел да избяга.  Нямало смисъл да вика. Само галел овцете си, да се успокоят. Гледал как самодивата и демона се карат за него, и го подмятат ту насам, ту натам.С притаен дъх,  чакал сетния си миг. В този момент връхлетяла триглава ламя.Грабнала го с огромните си крака и го понесла към небето. Но  самодивата заметнала дългата си плитка, като здраво въже и откъснала едната глава на ламята.  Водника замахнал с голямата си опашка и откъснал другата глава.  Кръвта бликала от тялото на ламята, но с едната си останала глава тя отлетяла и отнесла момъка, и двете му овце в пещерата си високо в планината. Когато ги оставила на земята момъка попитал:

-Ще ме изядеш ли?

-Не мисля да бъдеш моя закуска. Свободен си да се прибереш у  дома си.

Камен сякаш усещал болката на чудовището, което спасило живота му. Гледал я как се свила на земята и започнала да ближе ту едната, ту другата си рана.  Голямото туловище потръпвало от болка и от изнемога. Сърце не давало на момъка да остави ламята така страдаща. Не мислил много. Извадил ножа си. Отрязал главата на едната си овца и я сложил на мястото на главата на ламята. После направил същото и с другата глава. Разкъсал ризата си и превързал главите. Те бързо сраснали с тялото на ламята. Когато тя се пооправила запалили голям огън. Опекли овцете. Ламя и момък седели на входа на пещерата, наслаждавали се на изгряващото слънце и си хапвали сочно месце. Камен не се страхувал. Не съжалявал и за овцете. Чудовището спасило живота му у той бил длъжен да спаси неговия.

-Върви си, момче, прибери се в дома си! Благодаря ти, че жертва най- милите си същества за моя ненужен живот, но ти си свободен.

-Нямам къде да се прибера. Никой не ми остана на този свят. Преди време загубих любимата си и от тогава нищо няма смисъл за мен.

От очите на ламята се отронила голяма сълза. Тя се търкулнала по лицето и и паднала точно пред момъка. Разляла се като голяма локва. Камен погледнал към нея и там видял образа на своята годеница. Надигнал поглед , но там си била ламята. Тя навела главата си до него, побутнала го , за да го подкани да си ходи. Очите на ламята и на момъка се срещнали и той я почувствал , някак много близка. Тези очи, сякаш му били до болка познати. Изведнъж изпитал необясним порив да я целуне. Камен целунал ламята по челото. В този миг чудовището се превърнало в красиво момиче. Не кое да е, а неговото момиче. Годеницата на Камен. Неописуема била радостта на двамата. Толкова дълго търсили, толкова много страдали. Отново заедно .

Момичето разказало на своя любим, как самодивата и завидяла за красотата, и Водника искал да я направи своя жена.  Тя се съпротивявала с всички сили и те я превърнали в ламя.

Само истинската любов има силата да развали всяка магия. Камен вземал своята любима и се прибрали в родната им къща.  Момъка не можел да живее спокойно. Искал да си отмъсти на злодеите, които им причинили толкова много страдания. Една нощ , по късна доба отишъл на потайната поляна. Скрил се в едни храсти. Когато се появила самодивата и започнала магичния си танц, Камен скочил върху нея и отрязал голямата и плитка. Без нея, самодивата се превърнала с обикновено момиче. Тя избягала изплашена и повече не я видял. В това време водата се надигнала и от нея изскочил водния дух. Той  хванал момъка и го завлякъл на дъното на езерото. Там водника бил натрупал безмерни съкровища. Камен извадил вълшебната плитка и завързал духа. Той се съпротивлявал и се борил с всичката си злоба, но самодивските коси го правели безсилен.

-Пощади ме, -примолил се водника.-Ще ти дам цялото си съкровище. Заклевам се, че никога вече няма да причинявам зло.

Камен извадил ножа си и отрязал опашката на водния дух.

-Така съм по- спокоен, че не може да извършваш пъклените си дела.

Вземал съкровището и се прибрал в дома си при своята годеница. 

От този ден двамата влюбени заживели спокойно. Радвали се на обичта си не се притеснявали от бедността. Вече никой и нищо неможело да застраши щастието им, защото истинската любов е най мощната сила на света.