Една вълшебна нощ - Николета Динкова

Имало едно време навътре в планината с алпийски образ,малко градче сгушено в мистичната гора. То имало кръгла форма,а четири от високите дървета сплитали клоните си във венец.

Не се виждала никаква светлина.Времето било мъгливо и ръмяло  дъжд.

Момиче с дълга руса коса спяла в стая,уютна,малка в която проблясвали искрици от камината.Нещо минало покрай прозорчето,та чак светлината се усилила,Карина отворила очите си,но бързо заспала отново.След малко,стаята се озарила пак,тя се събудила,щом станала нещо тупнало на земята–книгата „Звездна нощ“.

–Карина,прибрахме се!–рекъл женски глас. Момичето не отговорило,в стаята влязъл мъж с миловидно лице,попитал:

–Ще вечеряш ли?

–Не. Мъжът излязал.Карина си легнала и с усмивка погледнала книгата.До прозореца се доближило светло момиче със загадъчна усмивка,русокоската се уплашила. Красавицата протегнала дългите си пръсти,а от тях се плъзнали златни ивици,те отворили прозореца и понесли Карина по невидима пътека.

–Коя сте в–в–вие?–попитала русокоската.

Светлината се обърнала:

–Аз съм...Всъщност,няма значение.–сякаш изпяла думите.

Вървели дълго по гъстата гора,стигнали кръстопът,в далечината стояла ниска фигура с мустаци и потури с фенер в ръка.Очите на красавицата заплъмтели палаво,а щом младежа се усмихнал тя хукнала при него,мъжът я погледнал и намигнал на Карина, тя застинала. В същото време ярка светлина озорила слисаното лице на момичето,космическа ръкета се приземила до нея,от там излязъл висок черноок мъж с широка усмивка,Карина залитнала.

–Добре ли си?–попитал мъжът и я вдигнал.

–Томи Космонавта?!–възкликнала тя.

–Приятно ми е,да се запозная с най–големия си фен!Ех,тези Самодиви...Не може да им се вярва въобще!

–Всъщност...–чул се мазен глас и продължил–Аз съм нейния любимец! Тогава на мъждикащия фенер се показало лицето на мъжа с мустаците.

–Хитър Петър?!–отбелязало с писклив глас момичето.Той се усмихнал доволно.

–Е,миличка нека те насоча към пътя за където си тръгнала.–рекъл Хитър Петър и с гегата си посочил левия път,който се осветил от червена светлина.Карина тръгнала,но Томи я спрял.

–Трябва да дойдеш с мен!–с умолителен глас и казал.

–Но,защо?

–Имам нужда от помоща ти!

–Не!!!–изръмжал Хитър Петър и насочил гегата си,от която блеснал огън.

–Спрете!–изкрещяло момичето–От тук ще отидем ли до мястото?–продължило то.

–Да. В следващия мигХитър Петър се изпарил. Двамата поели по пътя.

–Защо се държеше лошо?–попитала Карина

–Напоследък „изчезват от домовете“ на хората и искат да запазят тези които ги помнят.А, следващият ти любим герой кой е?

–Ами...Ще ти се стори странно,но Триглавият змей...

–Перфектно!Ще си имаме змейски проблеми!

–Как–кво значи т–това?

–И той ще се опита да ти предпази,от това да дойдеш с мен,защото...

В същия момент задухал вятър и земята се разтресла,Триглавият змей се изправил и като горила затупал гърдите си. Ядосан започнал да бълва огън към Томи.

–Недей!Няма да те забравя!–извикала Карина,тогава той се успокоил.

–Уау!–възкликнал Томи–Как се сети? Триглавия пак се надигнал.

–Хехее!Добре!Добре!–мирно рекъл Томи.Двамата продължили по пътя,змея заспал навътре в гората.

–Значи ги е страх,че ще изчезнат,но..

–Аз имам общо,защото трябва да помогнеш на книгата ни...А те не искат ти да имаш други любимци..

Карина не знаела какво да каже,толкова нереално и се струвало.

–Значи затова Хитър Петър ме прати тук,защото е мислел,че змея ще те убие.-казало момичето. Томи кимнал в знак на съгласие. Тишаната се нарушила от силен шум на река,пътя водил право натам.Реката била черна като ноща и дълбока като пропастта.Карина се огледала,тогава се чул шеговит глас:

–Искате ли помощ? Сепнати,те се обърнали и видели ниска върба,със зелени очи и усмивка от криви клони. Томи и Карина си хвърлили поглед и кимнали.Върбата се наклонила и косата и от клони образувала пътека.

–Благодарим!–извикали те и продължили. Изведнъж на пътя им изскочило малко зайче,то погледнало Карина с мили очи,а погледа му към Томи Космонавта бил изпепеляващ,той се задушил.Момичето се уплашило,започнало да му откопчава ризата,но зайчето и се умилквало,тя го бутнала в страни. Щом се случило от хоризонта започнали стрели от бодли,Карина се досетила.

–Зайо Байо,аз няма да те забравя! Уви това тук не помогнало,тя затворила очи и усетила остра болка в пръстите си,но ги повдигнала и започнала да рисува кръгове в сънанието си. Когато отворила очите си,двамата с Томи били в златен кръг и стрелите не прониквали,така преминали цялата пътека. Повървели и стигнали до кръгло пространство със светлина,влезли,а в кръг се били наредили хора,Кари се стреснала,тогава едно момиче се обърнало.

–Най–после!–през сълзи възкликнала.

–Какво става?–запитала Карина

–Това е Никола Тодоров.Не приемат рекламата му и той иска да запали книгата и да....Да ни унищожи...–намесил се друг глас.

–Господине,недейте книгата е вълшебна...Вълшебна!!!–силно изрекла последните думи–Кажете каква музика искате? Човека с усмивка отбелязал музиката да бъдела тиха в началото,съпроводена от драматична среда,изява на пиано и завършек с виола. От златните ръце на Кари се появили музикални инструменти всички герой от книгата засвирили вълшебната музика,а момичето така се развихрило,че образувало златни кръгове и черти,съчетали се в реклама на книгата, в нея се включили и Зайо Байо,Хитър Петър и Триглавия змей–така и те нямало да изчезнат.След прекрасната картина,писателят с благодарност погледнал Карина,а друго момиче отбелязало:

–Приказките ще са вечни,точно както кръгът е безкраен!

                                                                                       16 г. Град Пещера