Приказка за Принцесата-Жабче - Миглена Миткова

Живяла във кралство принцеса красива,

любима, обичана в кралския двор,
но с времето раснала буйна и дива
и бягала често от бащини взор.

 

Обиждала своите бедни връстници,
животните малки замеряла с прашка,
треперели всички зверчета и птици
от нейната палава смелост хлапашка.

 

Тъжали и страдали крал и кралица,
че тяхното чедо влекат го бели,
помолили фея добра, гургулица,
принцесата дива да усмири.

 

Повикала феята малката хала,
размахала бели вълшебни криле
и думи магически бавно мълвяла:
„От днес ти си жабче, не си веч дете“.

 

И мигом пред нея изскочила жабка,
закрякала жална с големи сълзи:
„Как може със мене такваз подигравка,
в принцеса веднага ме пак превърни!“

 

Отлитнала феята-гълъб в гората
и жабчето малко остало само,
а веч на небето изгряла луната,
какво ли да прави горкичко, какво?

 

Отишла във блатото помощ да търси:
"С храна услужете ми, жаби добри!"
"Но ние сме жабчета, а не принцеси,
вечерята първо си ти заслужи!"

 

Кълвача помолила: "Братко, спаси ме,
мушичка ти дай ми, дори и една!"
"Принцесата с прашка клюна нарани ми
и цял ден не мога да хвана муха!"

 

До блатото тъмно играли дечица
и чули на жабчето жалкия плач.
С усилия дружни открили мушица,
на топло го скрили от хладния здрач.

 

Принцесата малка проплакала жална:
"Аз повече никога няма така
с връстниците мои шега да си правя,
да мъча животните в тази гора!"

 

От храстите хвръктала в миг гургулица,
обгърнала жабчето с нежни криле.
"Готова си утре да станеш кралица,
принцесата наша не е веч
` дете!"