Прошката - Мирая Гешева

- Но защо, мамо?! Не разбирам! – извика момчето за пореден път.

- Какво не разбираш, Никола? – отвърна майка му. – Мисля, че не си достатъчно отговорен да заминеш на екскурзия в друга страна – и то сам.

- Всичките ми съученици отиват! – продължи да хленчи Никола. – Това изобщо не е честно!

- Никола, казахме ти вече – решено е! Престани да настояваш! – намеси се и баща му.

Тогава от ъгъла се показа сестра му и се засмя подигравателно:

- Горкичкият малък, безотговорничък Никола! Не получава каквото иска! Защо не си поплачеш малко, така може да накараш мама и тате да размислят!

- Я млъквай, досаднице! – изкрещя Никола към по-малката си сестра .

- Никола! – скара се майка му. – Не говори така на Магдалена!

- Но тя... – започна да се оправдава момчето, но баща му бързо го прекъсна.

- Точно това имаме предвид – още се държиш като малко дете. Няма да отидеш на екскурзията и точка!

- Вие сте ужасни! Мразя ви всички! – извика побеснялото момче.

- Никола, не говори така! И то в навечерието на любимия ни семеен празник! – ядоса се майка му.

- Мразя това семейство! Не искам да празнувам никакъв празник с вас! – изкрещя Никола и излезе през вратата, затръшвайки я яростно.

Разгневеното момче се качи в стаята си и се хвърли ядосно на леглото, повтаряйки си колко са нечестни всички. Стоя загледано в тавана още известно време, но скоро умората, тъгата и разочарованието го пребориха и неусетно дълбоко заспа.

И тогава се случи нещо странно...в съня...! Стаята му беше различна – нямаше ги плакатите  по стените, компютърът също липсваше, а пространството се осветяваше от множество свещи. Забеляза, че леглото, върху което седеше, е покрито с красиво изтъкана черга, а през малкото квадратно прозорче се процеждаше слаба светлина. Всичко подсказваше, че модерният му дом е някъде далеч. Момчето стана от леглото и тръгна към кухнята, за да закуси. Когато обаче се приближи до вратата, чу смях и оживен разговор. За своя огромна изненада видя майка си, весела и усмихната, да готви нещо, от което във въздуха се носеше прекрасен аромат, докато баща му и сестра му подреждаха трапезата.

- Какво мирише толкова хубаво? – попита Никола.

- Как какво, скъпи? – учуди се майка му. – Традиционната вечеря, която всяка година приготвям за Сирни Заговезни. Не си забравил, че днес е празник, нали?

Никола беше толкова изненадан, когато майка му го нарече „скъпи“, че не можа да каже нито дума.

- Разбира се, че не е забравил, мила – обади се баща му, на което сестра му приятелски се усмихна.

Всичко изглеждаше едноременно странно, но и напълно обикновено. Беше много различно от нормалното ежедневие на Никола, но пък му се стори някак живо и одухотворено. Реши да помогне на майка си в готвенето и на баща си и сестра си в подреждането на трапезата. Всички бяха весели и задружни, така че и той с лекота се присъедини. Скоро цялото семейство се събра около трапезата – отрупана с вкусни ястия. Имаше баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки, а за възрастните – каничка с домашно вино. Някъде в съня му изплува мисълта, че това са все ястия, характерни за Сирни Заговезни. Никола се почувства неудобно, че бавно се сеща за настроението и вкуса на семейното тържество. Тъкмо, когато се канеше да започне от вкусната баница, забеляза, че баща му завързва конец и го спуска от тавана. В края на конеца висеше парче бяла халва.

- Хайде, деца, време е за най-забавната част от празника.... – поде бащата.

- Хамкането! – довърши Маги и скочи светкавично от стола си.

Никола се огледа смаян. Той нямаше никаква представа какво беше „хамкане“. Затова стана плахо и бавно застана до сестра си.

- Готови ли сте? – попита баща им.

- Да! – извикаха Маги и майка им, докато Никола се опитваше да разбере какво точно го очаква. Баща им завъртя конеца и халвата се понесе над главите на всички. Първо мина над главата на майката и тя се опита да я хване с уста, но не успя. После и сестра му заподскача с отворена уста, следвайки въртящия се конец с халвата. Отначало Никола се почувства налудничаво, но когато халвата наближи и неговата глава и почти го удари по устата, изведнъж го обзе желание да я улови. Скочи, но закъсня и парчето го заобиколи. Внезапно разбра защо това е толкова забавно и се отдаде на всеобщия смях и веселба. Накрая Маги, с червено от вълнение и скачане лице, успя да захапе парчето халва. С радостни възгласи всички я поздравиха и едва след това семейството продължи да вечеря. Мина известно време и бащата се изправи.

- Пригответе се всички – след малко тръгваме. Трябва да посетим баба ви и дядо ви, а също леля ви, чичо ви и вуйчо ви. Празникът не може да приключи, преди да им поискаме прошка.

Никола беше изключително изненадан и не престана да се удивлява през цялото време, през което обикаляха от врата на врата домовете на роднините си и по-младите приветстваха по-възрастните от тях с думите „Прости!“, на което им се отвръщаше с „Простено да ти е!“. Скоро след като се прибраха отново у дома, Никола се почувства уморен, затова си легна рано. Затвори очи, припомняйки си всичко, което беше видял и малко преди да заспи, осъзна нещо много важно – колко вълнуващ празник всъщност е Сирни Заговезни. След това потъна в дълбок сън.

Когато Никола отново отвори очи, се намираше в своята истинска стая. През прозореца навлизаше лека светлина от сутрешното слънце. Момчето беше толкова завладяно от съня си и това, което беше преживяло в него, че напълно забрави за караницата с родителите си. Беше забравило и яда си.

Затича се към кухнята и връхлетя през вратата. Майка му сега не готвеше – тя четеше нещо на компютъра, а баща му и сестра му не подреждаха трапезата, защото бяха твърде заети да гледат телевизия.

„О, това ще се промени! – помисли си Никола. – Само да им разкажа за съня си и вече наистина ще празнуваме Сирни Заговезни така, както подобава – като щастливо семейство.“ Момчето се усмихна и първите му думи бяха:

- Мамо, татко, простете ми!