Имало едно време.... - Емили Филипова

Тази история, може да се каже, че е като повечето приказки. Тя пък има едно допълнение, по което се различава – написана е по песента “Hurt” на Christina Aguilera. Скръбта на героинята, поради факта, че не е могла да се сбогува с баща си, преди да го загуби, е спомената в края на моята история. Приятно четене!!!

 

Имало едно време богато кралство. То било много голямо и красиво. Владетелите му били добри. Те постоянно давали различни дарове на хората от близкото село. Управлявали много земи на длъш и шир. Нямало човек, който да не се наслаждавал на краля и кралицата, защото винаги били честни и не пренебрегвали никого. Единственото, което желаели, но не могли да постигнат толкова бързо, е да си имат дете. Много искали наследник, който да ги радва и в най – трудните моменти.
            Владетелите казвали всичко на своите поданици, но прикривали една тайна. Кралицата била болна от някаква болест, която била нелечима. Никой не знаел това, освен съпругът й.
            След няколко години им се родило красиво момиченце, което нарекли Елиза. То било много сладко и мъничко. Всички хора в селото му се радвали. През повечето време владетелите не се занимавали с нищо друго, освен да се забавляват с дъщеричката си. Дори направили оранжерия с красиви цветя. Кралят и кралицата, заедно със своята принцеса, отгледали цветята и дърветата от семена. Само тримата се грижели за тази прекрасна природа. Момиченцето било много радостно, а родителите му – още по – щастливи. То прекарало почти всеки ден в тази част на двореца. През тези години всички забравили за проблемите си.
            Елиза пораствала с всяка изминала година и се превръщала в още   по – красиво момиче, приличащо на майка си. Всички били щастливи, докато не дошъл най – тъжният ден в живота им. Болестта на кралицата достигнала връхната си точка. Тя постоянно лежала в спалнята си и не искала да говори с никого. Идвали различни лекари от далечни земи само за да помогнат на жената. Цялото кралство имало надежда, че тя щяла да оцелее, но съдбата отредила друго. Лекарите не могли да я излекуват. Кралят бил много притеснен за живота на съпругата си. Не знаел какво да направи, за да остане с нея. Накрая кралицата издъхнала, след като се сбогувала с дъщеря си. Всички хора тъжали след смъртта й. Елиза била едва на седем години и не разбирала какво се случва. Никой не искал да й обясни, дори и собственият й баща. Тя винаги го намирала да седи в оранжерията, гледайки към прекрастните растения и спомняйки си за красотата на съпругата му.
            Минали се години и нищо не се променило. Принцесата разбрала, че майка й вече я няма и се затворила в себе си, както и царят. Накрая владетелят решил да се ожени повторно. Смятал, че това щяло да помогне на всички малко да забравят за тъгата. Един ден той предприел голямо пътуване за далечни земи, за да си намери съпруга.
            Мъжът дълго време търсел и накрая се влюбил в една красива жена. Без повече никакво съмнение, той й предложил да се оженят. Тя веднага приела и те отишли в неговото кралство. Когато пристигнали, всички хора ги посрещнали с радостни възгласи, освен принцесата. Кралят се чудел къде била и я намерил в оранжерията да полива растенията. Щом й казал новината, Елиза не могла да повярва на думите му и засегнала собствения си баща. Споменала, колко бързо той забравил за смъртта на майка й. Веднага тя отишла в стаята си.
            След няколко дни кралят се оженил за новата си съпруга. Всички били щастливи, освен Елиза. Тя била толкова сърдита на своя баща, дори не искала да го вижда. По цял ден седяла в оранжерията и се любувала на красивите растения.
            Минали няколко дни. Кралят трябвало да замине за дълго време надалеч. В нощта на пътуването се появила буря. Извисявал се силен вятър, а гръмотевици и светкавици се спускали от небето. Той и войниците му се чудели къде да се скрият. Тогава светкавица ги ударила и те умряли на място, докато са били в гората. На следващия ден един ловец се разхождал и се опитвал да улови нещо, за да нахрани семейството си. Забелязал телата и веднага отишъл в двореца да съобщи за смъртта на краля. Всички били потресени от новината.
            Принцесата много се натъжила. Съжалявала за последните думи, които наговорила на баща си. Дори не могла да се сбогува с него. Спомнила си всичките хубави мигове, прекарани с родителите й, и искала да е с тях отново.