АКО ИМАХ КРИЛЕ - Яков Петров Петров

Хубаво щеше да бъде, ако имах криле, но това ще си остане само мечта. Но ако имах криле, колко хубави неща щях да направя!

Представете си.

Една сутрин се събуждам. Ще хода на училище. Часът е 7.05.

-Ставай! – казва майка ми. – Ще закъснееш за училище!

Тръгвам да закусвам. Много бързам. Но усещам, че са ми поникнали криле! Вземам ключето и отключвам вратата. Отлитам до училище.

-Браво, че бяха крилете! Иначе не знам какво щях да правя – казвам си аз, щом стигам навреме в училище.

 

***

Има и още неща, които бих могъл да направя с криле. В тази приказка ще ги споделя с вас.

Исках да отида да видя баба и дядо, защото ни съобщиха, че те са претърпели тежка катастрофа. Когато мама отиде до магазина за хляб, аз отворих прозореца и отидох на мястото, където беше станала катастрофата. Виждам баба и дядо. Питам ги:

-Бабо, дядо, добре ли сте?

-Добре сме. – отговориха те. – Нищо ни няма, нито някъде ни боли, нито сме ранени. Сякаш тая тежка катастрофа изобщо не се е случвала.

-Аз съм на осемдесет години, а това е петата катастрофа, която направих. Явно, съдбата ми доказва, че трябва да спра да карам. Където ще ходим с баба ти, ще бъде или с такси или пеш.

-Сега как ще се прибереш у дома? Колата е за скрап, а няма кола, която да ни превози – зачуди се баба ми.

-Аз имам криле. Ще ви превозя до дома.

Превозих ги и те бяха много щастливи.

Не знам дали ви хареса тази история, но на мен ми хареса. А ако все пак някой ден имам криле….