Приказката за розалия - Симона Антонио Петрушева

Веднъж, сутринта по изгрев слънце на Еньовден, момите от село Чакърово отишли в гората да берат цветя и билки. Набрали кошници с изпъстрени цветя и лековити растения. Една от девойките на име Боряна се отдалечила от другите и навлязла по-навътре в гората. Там, по едно време видяла нещо да сияе помежду храстите. Поизместила листата и зърнала, че блясъка идва от ярко розово цвете. Боряна никого не била виждала такова. Сложила го в кошницата си и след като момичетата се върнали в селото, тя занесла цветето при лечител, който постоянно използвал всякакви билки и най-различни растения и цветя, като знае много за тях. След като показала цветето, лечителят казал на Боряна, че това цвете се нарича розалия и е много рядко. Обяснил й също,че който притежава това цвете ще бъде вечно млад. Когато Боряна разбрала това, се върнала у дома си и бързо сложила розалията в стъклена ваза с вода в стаята си. Не след дълго тя се върнала в гората, за да потърси дали има още такива цветя. Търсила много, но не намерила нищо. По едно време чула шум някъде зад заобикалящите я дървета. Обърнала се и видяла млада жена на име Мерея. Боряна попитала непознатата дама какво прави в тази част на гората. Мерея й отговорила, че търси цвете на име розалия. Боряна се учудила, но пък попитала жената за какво й е това растение. Непознатата й разказала, че тя не е толкова млада, колкото изглежда. Мерея всъщност била на 189 г. и благодарение на розалията успявала да се поддържа толкова млада. На всеки 10 г.тя идвала и си откъсвала по едно вълшебно цвете. Сега идвал края на последното десетилетие и не можела да отрие магическото цвете. Ако не го била намерила в срок от един месец тя щяла да заприлича на човек на нейната възраст, включително и да стане, което означавало, че в този случай най-вероятно  ще умре. С цялата си доброта Боряна казала на непознатата дама, че ще й помогне без да й споменала, че тя също притежава магическото цвете.

В действителност, Мерея не била тази, за която се представя. Всъщност, освен че тя наистина се нуждаела от розалията, за да не умре, жената я искала и за да довърши своята отвара. Оказало се, че тя била вещица. Трябвало й вълшебното цвете, за да го смеси с магарешки бодил, а тогава щяла се получи толкова силна отвара, достатъчна да състари човек с години, ако отпие дори само глътка. Именно такъв били планът на Мерея : да състари всички хора от селото така, че тя единствена да е млада и жизнена. Без въобще да подозира каква е истинската самоличност на Мерея, Боряна й помагала, без да знае, че по този начин ще причини зло. По време на търсенето докато си говорели, Боряна се изпуснала и казала, че тя има розалия. Мерея чула това и даже го повторила. Боряна започнала да я убеждава, че не го е казала или пък, че не била чула правилно. Разбира се, Мерея била сигурна в това, което чула, и естествено, не повярвала на Боряна. Помислила си, че щом тя реагира толкова рязко и лъже, че няма, значи наистина Боряна притежавала розалия, което значело, че просто не иска да я дава. Мерея си помислила, че щом тя не я дава, тогава щяла сама да си я вземе. Тъй като Боряна разказала вече как и къде живее, през нощта Мерея се промъкнала в стаята на Боряна, за да вземе розалията. Видяла, че вече слънцето изгрява и че Боряна се разбужда, затова сметнала за най-добре да се върне следващата нощ. Дошла и тя, но отново нещо възпрепятствало Мерея да вземе вълшебното цвете. Така всяка нощ нещо й пречело да вземе розалията. Неусетно минали 30 дни и 30 нощи, което значело, че оставала само една нощ, в която тя можела да вземе магическото цвете, за да остане млада и да довърши отварата си. Тази нощ, точно когато Мерея влизала в стаята, Боряна я хванала и извикала помощ, но това вече било без значение. Полунощ вече минала и вещицата се била превърнала в прах. Така Боряна успяла да спаси селото и да задържи розалията.