Най-чистата вода - Ралица Стефанова Голева

  Имало едно време един цар и царица. Тяхното красиво царство било до едно голямо море. Жителите на царството използвали водата по различни причини. Те толкова били свикнали с този начин на живот, че не можели да си представят какво би било ако нямали наблизо вода. Затова много се грижели за нея, пазели я чиста и я ценели. Гражданите били мирни, нямало никакви войни и всичко било много спокойно.

  Царят и царицата имали деца, внуци, правнуци, та даже и праправнуци. Но с всяко следващо поколение водите на скъпоценното им море все повече се замърсявали. А хората нехаели при злощастният вид на морето. То не било като едно време: с плажове от ситен златен пясък, с бистри прозрачни води, с множество рибки, водорасли и мътещи чайки. Не! Сега вече не било такова: ситният пясък не се виждал под тоновете боклуци, водите му били катранено черни с някоя и друга бутилка или отпадък, а за живота вътре да не говорим. Кое живо същество би живяло там?! И затова на хората им ставало все по-трудно да използват водите му. Изобщо не осъзнавали, че водата е извор на живот.

  Но зад крепостните стени на царството, чак в края на гората имало една сбутана къщурка. В нея живяла една вещица. Прехранвала се с горски плодове, ядки и с малката лехичка в двора си. Имала гърбав нос, две-три едри брадавици, кафяви очи, белези и лице, цялото в  бръчки. Била ниска, съсухрена и гърбава. Никой не знаел за съществуването й, но тя била жива още от първите цар и царица в приказката ни. Тя била видяла тогавашното незамърсено море, и когато разбрала за замърсяването му, злият й гняв се надигнал. Тя долетяла до царството с метлата си (все пак е вещица) и заявила на всички:

- Вашето море ще си остане все такова отровно и мръсно, ако не ми оплетете наметка от най-чистата вода, която намерите. Така ще оцените и малкото, което имате! - и щом изрекла, това мигом отлетяла.

  А народа бил много учуден. Всеки се питал: ,,Къде ще я намерим тази чиста вода?“ Започнало усилено претърсване на всяко кътче в  цялото царство, но никой не се сещал, че най-чистата вода не е в царството. Никой, освен един шивач. Той решил да прегледа по-обстойно и гората. Излязъл от царството и тръгнал по една тънка кална пътечка. Имало много разклонения, но той продължавал, както го водела интуицията му. Не знаел само, че през цялото време бил наблюдаван от вещицата.

  След няколко часа шивачът стигнал до една малка чешмичка. Тя била от мрамор и имала много красиви орнаменти. Самият чучур бил обграден от кристали от розов кварц. Направо очите да те заболят, докато я гледаш, толкова била красива. Но водата, която изтичала от чешмата, течала по много малко и била направо ледена. Чудното било, че когато шивачът плиснал на лицето си малко  от водата, усетил, че се е подмладил с няколко години. Явно тази вода била и чудотворна. Той взел малко от водата в една бутилка от мръсния бряг, и се върнал у дома.

  След като се прибрал, отишъл в ателието си и три дена и три нощи нито ял, нито пил, нито спал, но успял да завърши тази чудна наметка. От водата се получил по-мек от коприна плат, бледосин на цвят. А самата наметка била толкова красива и нежна, че никак нямало да отива на грозната вещица. Но все пак, го правил за доброто на всички и затова тръгнал към дома й. След малко пристигнал, дал й наметката и тя му казала:

-Много ти благодаря! Видях те как неуморно търсеше водата и как с пот на челото я обработи, за да стане тази красива дреха. Трябва да има повече хора като теб! И заради упоритостта на теб и твоя народ ще ви върна красивото море! Но не забравяйте! Трябва винаги, винаги, винаги да го пазите чисто и все така великолепно! Давам ви втори шанс за поправка, затова моля ви, не го хабете!

  И след този ден при тях си било пак същото бистро и чисто море. И хората го ценели и пестели повече от всякога. Знаели, че тази почит към чистата вода ще остане и за следващите поколения. И ние също не бива никога да забравяме, че ВОДАТА Е ИЗВОР НА ЖИВОТ!