Легенда за Каменната сватба - Ралица Стефанова Голева

Имало едно време едно най-обикновено село. Но това, което го отличавало от другите села, било необикновено красивата девойка Карина. Жителите на селото разправяли, че и на края на света нямало да се намери по-голяма хубавица от нея. Карина имала коса с меден оттенък, пъстри големи очи, устни като на роза, а кожата й бяла като сняг. Била красива като разцъфнало цвете и нежна като лебед. Тя била търпелива, никога никого не обиждала и всичко, с което се захванела, мигновено ѝ се отдавало. И не е изненада, че всички в селото много я обичали.

Когато Карина пораснала, пред портата пред дома ѝ непрестанно имало опашка от момци, които искали ръката й. Всички били чували за Карина, така че там можело да се видят и снажни принцове от чужбина, и смели чорбаджийски синове, и богати момци (които обаче не разбирали от никаква работа), и бедни занаятчии. Но Карина не гледала кой е богат, кой беден, а на всеки казвала едно и също:

-Ще дам ръката си на онзи, който на ръце ме отнесе в Източното царство. Така ще ви изпитам за храброст и доблест.

И щом чували това, всички момци си тръгвали. Никой не искал да ходи в Източното царство в Родопите, защото се носели слухове открай време, че там живеели децата на дявола, които били тъмни и страшни вещици. Но Карина се изненадала, че един момък останал пред портата. Той бил беден скулптор, който обаче обичал Карина най-много от всички останали. Той се казвал Пламен. Бил със светло кестенява вълниста коса и лешникови очи. Той промълвил:

-Аз мога да те заведа в Източното царство.

Тогава Карина приготвила храна и вода, Пламен я вдигнал на ръце и тръгнали на път. Никой от селото не искал тя да тръгва към големите опасности, които можело да я сполетят, но тя била категорична в решението си.

По пътя двамата си говорели и се смеели. Постепенно Карина се уверила колко много я обича Пламен и затова, случайно или не, но и тя го обикнала.

Вървели вече три дена и вече се виждали огромните дворци от черен мрамор в Източното царство. Но те не знаели, че няма да влязат в царството толкова лесно. Докато пътували, Пламен и Карина си обещали, че щом прекрачат прага на Източното царство, ще се сгодят. Карина със зоркия си поглед успяла да види, че едно сухо цвете било оплетено в паяжина. Тогава тя взела паяжината, откъснала от близкото изсъхнало дърво две клонки и изкусно си оплела булчинска рокля. А роклята била толкова лека, мека и красива и много отивала на Карина.

Но през цялото това време иззад един храст ги наблюдавала зла и изключително неприятна за очите вещица. Изглежда слуховете били верни. Наистина в Източното царство живеели вещици. Злата вещица много завидяла на Карина за красотата и нежността й. Направо се тресяла от гняв, затова решила да я вкамени с магия.

Но тя била толкова ядосана, че когато изрекла вълшебните думи, проклятието се стоварило върху всички- върху царството и жителите в него, върху вещицата и върху Карина и Пламен. Те били чули вещицата в последния момент, прегърнали се и застинали завинаги така.

Даже и още ги има. Но с времето повечето каменни статуи рухнали, и останали само някои между, които и на Карина и Пламен. Всъщност мисля, че те биха искали да стане така, защото сега всички знаем за тяхната необикновена, но вечна любов.