Душата на хляба - Никол Миленова Бояджиева

Преди много, много години в малко отдалечено градче живеело спокойно и щастливо едно семейство. Бащата пътувал много за да изкарва прехраната им, а майката отглеждала тяхната единствена дъщеря Елена. Тя била красиво и трудолюбиво девойче, което скоро било навършило 13 години. Всяка вечер  майката приспивала своето чедо с приказка, а сутринта то ѝ разказвало сънища си. Така те си живеели мирно и щастливо.

Един студен дъждовен ден, майката се върнала от градината, цялата мокра от излелия се порой. Скоро тя се почувствала зле, започнала да трепери, като лист, очите ѝ заблестели, а лицето ѝ пламнало в червенина. Жената едвам се добрала до леглото. Минали няколко дни, но майката на Елена не се подобрявала. Момичето много се разтревожило и пратило писмо до баща си да се върне, но това щяло да отнеме твърде много време. Тя вече била викала няколко лекари, но никой не успял да помогне. Стараела се отчаянието да не я пребори, но след всеки изминал ден надеждата угасвала.  Майката усещала, че идва краят ѝ. Извикала дъщеря си и ѝ казала:

- Скъпо мое дете, тази вечер аз ще разкажа последната моя приказка, но ти не се отчайвай. Помни моите приказки, чрез тях аз ще идвам в съня ти.

Елена отказала да приеме майчините думи и със сълзи на очи и свито сърце, прегърнала майка си и заспала до нея. 

Вечерта отминала, нощта се настанила над малкото градче и пратила малкият си син – сънят – да успокои тревожната момичешка душа. Момичето затворило очи и се понесло към света на сънищата. Даже и там тя не спирала да търси начин да помогне на своята майчица. Изведнъж чула глас:

- Дете мое, защо плачеш? Какво се е случило? – попитал я Господ.

- Ами моята майчица… - рекло през сълзи девойчето – Тя е много болна и аз не мога да ѝ помогна, пробвах какво ли не. Нито докторите знаят как да я спасят, нито билкарите намериха биле да я изцерят.

- Не плачи чедо! Всичко ще се оправи, ще видиш. Тъй като ти не изгуби вяра, че майка ти ще оздравее,  аз сега ще ти заръчам какво да сториш. Утре рано сутринта да станеш и да се облечеш в най-хубавите си дрехи, откъсни най-росния здравец от градината и се окичи. Пресей най-бялото брашно и омеси хляб във формата на кръст, но го меси само с дясната ръка, защото ако твоето сърце е добро, чрез нея добротата ще отиде в хляба и  сложи най-пресния  квас, защото в него е животът. После отиди над леглото на майка си и  разчупи топлия хляб, дай  ѝ да го опита.

Когато първите слънчеви лъчи погалили Елена, тя отворила очи и изтичала до двора да набере най-свежия здравец. Облякла най-хубавите си дрехи, закичила се, пресяла най-хубавото брашно и взела от най-пресния квас. С изпълнено с надежда сърце се заловила за работа. С много любов и старание замесила хляба, така както Господ ѝ заръчал в съня. Направила го във форма на кръст и го сложила да се пече.

Когато станал готов, го извадила, оставила го да обиколи нивата и  развълнувана го занесла до леглото на майка си. Разчупила го над главата и станало чудо… Топлата пара, която излязла от пресния хляб, вместо да полети нагоре, се разстлала като копринен воал върху майката. Лицето на майка  ѝ започнало леко до розовее, а когато си отворила очите, те вече не били така празни и присвити. Тя направо сияела, а когато погледнала към Елена, малки  сълзички се спуснали по бузите и. Прегърнали се толкова силно, сякаш много отдавна не са се виждали.

Голямата любов, силната вяра и чисто сърце на Елена се пренесла в хляба и излекували нейната майчица. И от тогава те всяка вечер слагали пресен хляб на трапезата и благодарили на Бог за чудото, което им изпратил.