БЯЛО ЗАЙЧЕ - Никол Миленова Бояджиева

Един ден много, много отдавна мама Зайка и нейните четири кафяви зайчета отишли на разходка. Докато весело припкали, зайчетата чули плач от близкият храсталак. Зайка погледнала и видяла едно малко, чисто като снега зайче. Първо си помислила: „ Хм, какво е това зайче, изобщо зайче ли е? Никога не съм виждала такова нещо. Мисля, че е зайче заради пухкавата опашка и дългите му уши.. Да, зайче е, но защо ли е тъжно? – чудела се майката. Накрая го попитала:

-Защо плачеш?

-Защото – хлипало то – защото, докато бях с моите братчета и сестричета мама не ме гледаше, аз съм единственото бяло зайче и всички ми се подиграваха, а после ме бутнаха в храсталака и тръгнаха. Мама дори не забеляза, че ме няма! – през сълзи разказа зайчето.

На Зайка ѝ станало мъчно и решила да го прибере при себе си. Все пак през нощта Вълчо обикалял наоколо и не могла да остави бедното зайче на тази участ. Не след дълго се разбрало, че зайчето не се вписва в гората. Проблемът бил, че лесно някой хищник може да го забележи, за разлика от събратята му. Така дните на топлото лято и хладната есен отминали. Дошла лютата зима и никой не смеел да излезе на този студ и опасност. За жалост мама Зайка се разболяла. Нямало как да повикат горския лечител – доктор Бухлю. Зайка се страхувала да пусне своите малки навън, все пак Вълчо обикалял наоколо и в тази зимна белота нямало как да не забележи кафявите зайчета. Чудели се какво да сторят. Накрая бялото зайче казало:

-Аз ще отида! Нали съм бяло и вълкът няма да ме види.

Мама Зайка отказала, но зайчето все пак излязло. Минало време и всички чакали с нетърпение. Изведнъж се чуло дългоочакваното почукване. Всички се супчили на вратата и когато отворили, доктор Бухлю и бялата рожба на майката, стояли на прага, вкочанени от студ. Лекарят излекувал майката и тя му казала:

-Много ви благодаря докторе, защо не останете за тази нощ? Вижте каква буря вие на вън, а у дома има вкусна морковена супа.

Когато бухалът чул за топлата супа не могъл да откаже. Докато майката му сипвала, Бухлю рекъл:

-Трябва да сипете най-много супа на това бяло зайче, днес то беше най-смело от всички. Ето, че да си различен, е полезно.

Всички се настанили около масата, благодарни за това, че бялото зайче използва своето различно кожухче да надхитри вълка, за неговата смелост и за това, че мама Зайка вече е здрава.