Иван в страната на вълшебствата и магията - Калина Георгиева Топалова

Имало едно време в една малка страна десетгодишно дете. Тo се казвалo Иван и учил приказкознание. Обикновено се прибирал вкъщи, обядвал и започвал да учи. Но в този ден не било така. Когато вървял по пътят за вкъщи, видял магически портал, влязъл вътре и се озовал в страната на вълшебствата на магията.

–Леле, къде съм? - възкликнал  учудено Иван.

Вървял по шоколадов  път и навсякъде виждал еднорози, които правят дъга.

–Уау, тука е много яко, искам да живея тук! - екзалтирано извикало момчето.

Както  вървял, някой кихнал и той се обърнал.

–Здравей, приятно ми е. Моето име е Иван, а твоето какво е и какво си ти?

–Приятно ми е, моето име е Георги и съм дребно тролче.

–А, Георги, ние къде сме?

–Във Фантазионмагиланд.

–Тук е много красиво!

–Да, но има малък проблем.

–Какъв?

–Който остане тук повече от три дни, завинаги ще остане в ослепителната страна.

–Но това е ужасно. На мен много ми харесва тук, но обичам много семейството си и искам да съм при него.

–Хей, не се натъжавай! Знам къде е портала за твоя свят. Намира  се на края на страшната магическа гора. Ако побързаме, ще успеем да стигнем до него. Но внимавай, имаш много изпитания да издържиш, чрез които да докажеш твоята смелост и храброст.

–Добре, хайде да тръгваме, няма време!

Двамата ни герои тръгнали смело към изпитанията.

Първото било да пресекат гравитационния мост, който бил пазен от страховит дракон. Упътили се натам, но маршрутът не бил никак кратък. През нощта запалили огън, за да се сгреят. Търсели малко изворче да пият водица, но така и не намерили. Минали два дена и стигнали до моста. Видели, че няма никакъв дракон и продължили да вървят.

–Ха, няма никакво чудовище! Явно е някаква измишльотина и тъпа легенда.- си казали те.

Като си вървели, неочаквано изскочил легендарният дракон. Двамата ни герои подскочили от ужас и хукнали в различни посоки.

–Спокойно, спокойно. – рекъл драконът. – Аз съм вегетарианец и не ям хора. Единствената ми любима храна е кисело мляко. Успокойте се. В тази паника  забравих да се представя. Казвам се Филип и съм пазител на гравитационния мост.За първи път виждам живи същества и затова се радвам много. Отдавна никой не е бил при мен и нямам приятели.

Поканил ги на чаша чай.

–А,  вие, как се казвате? – попитал той.

–Казваме се Иван и Георги и ни е приятно в твоята компания.

Радостен от тези приятни думи, драконът ги прегърнал.

–А, вие какво търсите?

–Портала за света на хората.

–Той е наблизо, на половин ден път.

–О, това е страхотно, но го пази змеят Хипносик. Той е много опасен и хитър. Хипнотизира някой хора за минути, а други за цял живот, в зависимост от това как се чувства. А ние до сутринта трябва да сме намерили портала, иначе Иван ще трябва завинаги да остане във Фантазионмагиланд.

Драконът излетял с нашите двама герои и пристигнали късно вечерта. Той заспал веднага, защото е бил много уморен. Иван, преди да влезе и да бъде хипнотизиран, казал на тролчето, че е чел много за хипнозата и знае, че някой трябва да плесне два пъти с ръце, за да се махне опасният ефект. Влязъл изгубеният ни герой и там видял страшния змей.

–Ззззззззззззззззззззз……….дравей! Погледни на дясно и след това наляво и ще видиш сладолед.

Малкото момче послушало неговите думи, обърнало се надясно и след това наляво, вгледало се  в  очите му и било хипнотизирано. В този момент тролчето изпълнило плана им. Скочило върху очите на змея, плеснало два пъти. Детето веднага се събудило и хукнало към портала за другия свят. Тролчето продължавало да пляска, да не би змеят отново да хипнотизира момчето.

–Довиждане, приятелче мое. Ще ми липсваш, но знай, че винаги ще бъдеш в сърцето ми и няма да те забравя. Ще чакам с нетърпение следващата ни среща.

Иван минал през портала, върнал се в своята действителност, но много искал отново да е с тролчето и да преживеят нови приключения.