ДВЕТЕ КЪЩИ - Даниел Димитров Бояджиев

Имаше някога в един малък град две съседни къщи. Едната бе изоставена от години, а другата – чисто нова.

Един ден хората от новата къща отидоха на почивка. Двете къщи останаха сами. След малко новата буйно се разсмя.

–Какво смешно видя, съседке?

–Ами… ти си грозна и ме разсмиваш.

На изоставената къща ѝ стана мъчно. Тя заплака и прозорците ѝ се начупиха още повече.

По-късно новата къща усети, че бръшлян расте по нея, а по другата – вече бяха поникнали и цъфнали цветя.

Когато живеещите в новата къща се завърнаха, те махнаха бръшляна. И скоро пак отидоха на почивка. Тази история се повтаряше отново и отново. А пък в изоставената къща вече растеше и еделвайс. Никой не знаеше как е поникнал там, дори и самата къща.

След пет години изоставената къща бе толкова красива, пълна с растения и птичи гнезда. Даже един беден човек заживя в нея. Самата къща се радваше, докато другата – не. В нея хората мразеха цветята, така че тя изглеждаше безцветна и скучна.

А пък новата къща все повтаряла:

–Прецакана съм. Другата къща е по-красива от мен.